Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Тя внезапно промени държанието си. Хвана лицето му в длани и се вгледа в превръзката. Гласът й натежа от мъка и тревога.
— Миличкият ми! Какво са ти направили тези гадове?
Преживях лоши моменти. Дали щеше да се досети какво наистина му направихме?
Хелър се опита да изкара случката смешна.
— Виж — каза и затършува около себе си. — Докторът ми даде малкото парченце от стрелата, което извади от черепа ми.
Той й разказа цялата история и чак тогава отвори малката позлатена кутийка.
— Но тя цялата е в кръв! — графинята се дръпна като опарена. Аз направих муцуна срещу екрана. Кръвта нищо не означаваше за тази кучка, стига да не е на Хелър.
— Естествено! Докторът каза, че го извадил от костта. — Взе парченцето и го приближи до очите си, то стана ОГРОМНО на екрана. — Хммм — проточи той, — интересно. Мислех си, че върховете на стрелите им бяха обсидианови, а това тук е кремък.
Да го „бибип“ Прахд с налудничавите му хрумвания! Заскърцах със зъби.
— Дали пък скалата е била метаморфна? — чудеше се Хелър. — Но обсидианът и кремъкът рядко се смесват.
— Ох, Джет! Трябваше да бъдеш по-предпазлив. И да ги накараш да направят всичко тук. Може би са ти казали нещо, докато си бил упоен. Помисли хубавичко! Помниш ли какво ти казаха? Всяко упойващо вещество подпомага хипнозата.
Ха, специалистката по хипноза, изръмжах от залялата ме като порой омраза, щом си припомних гнусната й постъпка спрямо мен.
Хелър каза:
— Ами да. Съвсем забравих. Ето го, още е на китката ми. Солтан се съгласи да го използвам. Само аз знам цифрите, с които се отваря.
Той прилежно започна да набира комбинацията. Отбелязах мислено, че използва идиотски кодове — 3, 2, 1. Хе-хе. С тези „бръмбарчета“ се научава какво ли не!
— Че той още записва — учуди се Хелър. — Ето, ще ти пусна записа.
Той намери плейър. После се загледа в графинята. И това беше чудесно, защото в момента се решаваше съдбата на целия ми проект. Измамих ли я или не? Мътният ми глас прозвуча от плейъра: „Нещо ми се гади. Имате ли някое хапче за стомах?“ После Прахд: „Имате ли нещо против да подържите това?“, и моето: „О, не мога. Не знам защо, но напоследък само като видя кръв и ми призлява.“
Графиня Крек седеше напрегната, цялата в слух. Ето, прозвуча гласът ми: „О, богове, ей сега ще повърна!“, и тежкото ми хълцане.
Графинята закима, представете си само, като учителка, одобряваща послушанието на своя ученик. Отдъхнах си. Вече знаех, че печеля! Тя си мислеше, че постхипнотичната заповед да повръщам, ако искам да нараня Хелър, си стоеше на мястото в моята глава.
Когато на техния екран се появи само бяло петно, Хелър обясни:
— Ръката ми се е плъзнала от масичката.
Графинята сви рамене.
— Ще прегледам записа набързо — каза Хелър.
Но, разбира се, само тракане, бълбукане и други шумове от операцията. Той провери и връщането до влекача.
Графинята се обади:
— Ще ти приготвя нещо за ядене.
Победих ли? С жените не можете да сте сигурни, но тя поне наглед нищо нередно не усети. Осъзнах, че се е тревожила за телесни повреди, защото нямаше намек за нищо друго.
Моите затруднения с наблюдателния комплект си оставаха обаче жизненоважни. Как щях да преследвам Хелър навсякъде и едновременно да ръководя всички наши действия на Земята?
Виждах някои дребни недостатъци. Периферното зрение даваше картина, макар и не особено ясна. Това бих могъл да понеса. Но качеството на изображението и звука въобще не задоволяваше изискванията ми и не успявах да се отърва от киселите си опасения.
Реших да превключа на автоматичен запис и да зарежа засега тази работа. Машината беше предназначена да записва така дни наред, дори седмици. Само трябваше да пъхна вътре достатъчно касети. Но графинята скоро се върна и си помислих, че ще получа някои важни сведения. В края на краищата нищо не знаех за връзката им. Тази сценка беше нещо ново за мен, защото в мое присъствие те не се държаха естествено. Та какво правеха двамата, щом останеха насаме? Не се отделях от екрана.
Тя беше съблякла униформата и вече носеше син тренировъчен костюм. В ръцете й два контейнера вдигаха пара, вътре забелязах тубички. В Космоса нищо друго не се използва, а това все пак беше космически кораб.
— Извикай гимнастическият салон да стане парна баня, може ли? Искам с потта да ти излезе малко от отровата на упойката.
Хелър послушно кресна:
— Парна баня!
Започнаха да си ядат супата.
Е, сега щях да проверя дали парата и горещината навреждат на апаратурата. Не след дълго Хелър се съблече и потъна в парата. Видях предостатъчно от нея! Но нищо не се промени. Спърк не ме излъга. Само че ме мина с обхвата и качеството.