Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Не беше необходимо да я пита какво се е случило с баща й.
— Съжалявам, Бердин.
Ричард знаеше, че в един етап от обучението си жените, принудени да станат Морещици, трябва да измъчват до смърт бащите си. Това се наричаше „третото пречупване“ — техния последен тест.
Тя не реагира по никакъв начин. Беше си сложила на лицето заучената, безстрастна маска.
— Мрачният Рал знаеше, че баща ми ме е научил на този древен език, но като Морещица аз не представлявах заплаха за него. Понякога дори се консултираше с мен, за да чуе интерпретацията ми на някои думи. Високо Д’Харанският е език, труден за превод. Много думи, особено на по-старите диалекти, имат нюанси в значението, които могат да бъдат разбрани само в контекст. Не съм специалист, но така или иначе, разбирам малко. Мрачният Рал беше истински експерт по високо Д’Харански.
— Знаеш ли какво означава „фуер грасса ост драука“?
— Това е на много стар диалект. Не съм много добре с чак толкова стари варианти. — Замисли се за миг. — Но ми се струва, че буквалното значение е „онзи, който носи смърт“. Къде си чул това?
В момента не му се искаше да мисли за наслагването на други значения към това.
— В едно древно пророчество. Там съм наречен така.
Бердин сключи ръце зад гърба си.
— Неоснователно, Господарю Рал. Освен ако не се отнася за уменията ти да се отнасяш така с враговете си, а не с приятелите си.
Ричард се усмихна.
— Благодаря ти, Бердин.
Усмивката се върна на устните й, сякаш слънцето изгря отново иззад дъждовни облаци.
— Да вървим да видим какво друго интересно може да се открие тук — каза той и ги поведе към сводестата врата в дъното.
Докато прекрачваше прага, Ричард усети как през плътта му преминава някакво гъделичкащо, леко дразнещо усещане. Щом стъпи от другата страна, то изчезна. Чу Райна да го вика и се обърна. Останалите стояха от другата страна, опрели длани във въздуха, сякаш пред тях имаше твърда стъклена плоскост. Улик удари с юмрук по прозрачната стена, но това не помогна.
— Господарю Рал! — провикна се Кара. — Как успя да преминеш?
Ричард се върна до вратата.
— Не съм съвсем сигурен. Притежавам магия, която ми позволява да преминавам през щитове. Хайде, Бердин, дай ръка. Да видим дали ще стане нещо.
Той проби с ръка невидимата преграда и Бердин го стисна за китката, без да се поколебае нито за миг. Ричард бавно издърпа ръката й към себе си, докато я провря през щита.
— О, студено е — оплака се тя.
— Добре ли си? Още ли искаш да продължиш нататък?
След като тя кимна, той я издърпа при себе си. Вече от другата страна, тя потрепери и се разтресе, сякаш я бяха полазили хиляди буболечки.
Кара опря ръка в прозрачната стена.
— А сега мен.
Ричард понечи да посегне към нея, но се спря.
— Не. Вие ще останете да ни чакате тук.
— Какво! — изкрещя Кара. — Трябва да дойдем с теб!
— Има опасности, за които не знам нищо. Няма да мога да пазя всички ви и в същото време да внимавам в онова, което правя. Бердин ще ми е достатъчна като защитник. Вие ще ме чакате тук. Ако нещо се случи, знаете как да излезете навън.
— Но ти трябва да ни вземеш — проплака Кара. — Не можем да те оставим без закрила. — Тя се обърна. — Кажи му, Улик.
— Тя е права, Господарю Рал. Трябва да дойдем с теб.
Ричард поклати глава.
— Един ми е достатъчен. Ако нещо се случи с мен, вие няма да можете да преминете през щита. Ако не се върнем, разчитам на вас да продължите нататък. В такъв случай поста ми заемаш ти, Кара. В случай че с нас стане нещо, опитайте се да доведете помощ. Ако не можете, добре, не изпускайте нещата от контрол, докато пристигне дядо ми Зед и Калан.
— Не го прави! — Кара изглеждаше по-притеснена отвсякога. — Господарю Рал, не можем да си позволим да те загубим.
— Кара, всичко ще е наред. Ще се върнем, обещавам. Магьосниците винаги удържат обещанията си.
Кара изпухтя гневно.
— Защо нея?
Бердин отметна дебелата си кафява плитка зад раменете и хвърли на Кара самодоволна усмивка.
— Защото Господарят Рал харесва най-много мен.
— Кара — каза Ричард и се намръщи на Бердин, — направих го, защото ти си водачът. Ако нещо стане с мен, искам ти да ме заместиш.
Кара остана така за миг, обмисляше думите му. Най-накрая на устните й грейна същата самодоволна усмивка.
— Добре. Но се постарай никога повече да не ни свиваш подобен номер.
Ричард й намигна.
— Щом казваш! — Огледа мрачния коридор. — Хайде, Бердин. Да вървим да хвърлим един поглед, за да можем по-скоро да изчезваме оттук.