Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— И това те прави да изглеждаш най-големият бедняк, безмозъчен глупако! — каза крякащ глас.
Хари се завъртя, подхлъзна се и падна на пода. Широкоплещестата фигура на Алекто Кароу се беше изправила пред него и в момента, в който Хари вдигна пръчката си, тя притисна пръст към изображението на скелет на китката си.
Глава тридесета
УВОЛНЕНИЕТО НА СИВИРЪС СНЕЙП
В момента, в който, пръстът на Алекто докосна Знака, белегът на Хари изригна от болка, стаята сякаш потъна и той отново стоеше на гола скала под един нос, а морето се плискаше наоколо му и сърцето му се изпълни с триумф:
Бяха хванали момчето.
Силен трясък върна Хари към реалността. Той вдигна неориентирано пръчката си, но вещицата пред него вече падаше на земята. Удари се в пода толкова силно, че стъклата на шкафовете с книги издрънчаха.
— Никого не бях Вцепенявала, освен по време на уроците във ДА — каза Луна, доста заинтересовано. — Беше по-шумно отколкото предполагах.
И почти моментално таванът започна да трепери. Шумът от бягащи стъпки се залилваше все повече зад вратата, водеща към спалните. Заклинанието на Луна бе разбудило Рейвънклоуци, които спяха на горния етаж.
— Луна къде си? Трябва да вляза под мантията!
Единият крак на Луна се показа от нищото. Той забърза към нея и тя спусна отново мантията над двамата, в момента в който, вратата се отвори и поток от Рейвънклоуци, всички облечени в пижами, се изсипа в общата стая. Надигнаха се въздишки и викове на изненада при вида на лежащата в безсъзнание Алекто. После учениците се събраха предпазливо около нея, като около звяр, който всеки миг можеше да се събуди и да ги нападне. След това един смел първокурсник се приближи и я побутна по гърба с крак.
— Мисля, че може и да е мъртва — с наслада каза той.
— Я виж ти! — щастливо промърмори Луна, докато учиниците се събираха около Алекто. — Те са доволни!
— Да, бе… страхотно…
Хари затвори очи и когато белегът се обади отново, се гмурна в съзнанието на Волдемор… Движеше се през тунела към първата пещера… Беше решил да дойде и да провери първо медальона… това обаче нямаше да отнеме много време…
На вратата на Общата стая се чу почукване и всички Рейвънклоуци замръзнаха. Хари чу, как от другата страна на вратата, мекият, музикален глас на орела на вратата попита:
— Къде отиват Изчезналите предмети?
— Не знам, ясно ли ти е? Я да млъкнеш! — изръмжа недодялан глас, който Хари разпозна като гласът на братът на Алекто, Амикус. — Алекто? Алекто? Тук ли си? Хвана ли го? Отвори вратата!
Ужасени, учениците от Рейвънклоу си зашушукаха. После, без предупреждение откъм вратата се чуха серия от силни удари, сякаш някой стреляше с пистолет.
— АЛЕКТО! Ако той дойде и не сме хванали Потър, — искаш ли да ти се случи същото като на Малфой? ОТГОВОРИ МИ! — викаше Амикус, като дърпаше и тресеше вратата с цялата си сила, но тя все пак не се отваряше. Рейвънклоуци започнаха да се отдръпват, а по-страхливите се втурнаха обратно по стълбите към леглата си. Тогава, точно докато Хари се чудеше, дали да не отвори вратата и да вкамени Амикус, преди смъртожадният да успее да направи нещо, зад вратата се чу втори, много познат глас:
— Може ли да попитам, какво правите, професор Кароу?
— Опитвам се… да мина… през проклетата… врата! — извика Амикус. — Вървете и доведете Флитуик! Доведете го, веднага!
— Но нима сестра ви не е вътре? — попита професор МакГонагол. — Нали точно професор Флитуик я пусна вътре по-рано снощи, и то по изрична Ваша молба? Може би тя ще ви отвори вратата? Не е нужно да будите половината замък.
— Тя не ми отговаря, ти дърта метла такава! ТИ ще ми отвориш! Проклятие! Действай, веднага!
— Но, разбира се, щом желаете — каза професор МакГонагол с ужасна студенина в гласа. Чу се леко почукване с чукчето и музикалният глас попита отново:
— Къде отиват Изчезналите предмети?
— В нищото, което ще рече, навсякъде — отговори професор МакГонагол.
— Добре формулирано! — каза чукчето орел и вратата се отвори.
Няколкото Рейвънклоуци, които все още бяха в стаята, хукнаха към стълбите, когато Амикус се втурна в стаята, размахвайки пръчката си. Прегърбен като сестра си, той имаше бледо, грозно лице и малки очи, които веднага се спряха на Алекто, просната безжизнена на пода. Той нададе вик на гняв и ярост.
— Какво са й направили, малките пикльовци?!! — развика се той. — Ще ги подложа всичките на „Круциатус“, докато не си признаят кой го е направил! — и какво ще каже сега Тъмният Лорд? — изпищя той, докато стоеше над сестра си и се удраше с юмрук по челото. — Не сме го хванали, а те са я убили!