Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя прехапа устни. Не можеше да разбере какво правят, без да види потоците, но по същата причина и те трябваше да видят потоците, за да ги запредат. Дори да бяха до някой прозорец, всички потоци, насочени извън сградата, доколкото можеше да прецени, трябваше да са насочени някъде на юг, надалече от Слънчевия палат, надалеч от всичко. Какво правеха те наистина?
Една от вратите се разтвори широко да пропусне екипаж от шест дорести коня и затворена черна каляска с герб на вратата — две сребърни звезди върху поле на червени и зелени ивици. Каляската пое на север. Лейди Арилин ли беше тръгнала нанякъде, или част от пратеничеството?
Какво пък, не беше дошла тук само за да зяпа. Тя се присви зад ъгъла, но така, че да не изпуска от погледа си голямата къща, измъкна от кесията на колана си едно червено камъче, пое си дълбоко дъх и започна да прелива. Ако някоя от онези вътре погледнеше през някой прозорец насам, щеше да види потоците, но не и нея. Трябваше да рискува.
Гладкото камъче беше най-обикновено камъче, излъскано от водата на планински поток, но Егвийн беше научила този номер от Моарейн, а Моарейн беше използвала такова камъче за съсредоточаване — е, нейното си беше скъпоценно, но видът нямаше значение — и Егвийн направи същото. Това, което запреде, беше предимно Въздух, със съвсем мъничко Огън, просто ей така. То й позволи да подслуша. Шпиониране, щяха да го нарекат Мъдрите. На Егвийн й беше все едно как ще се нарече, стига да успееше да разбере нещо за намеренията на Айез Седай от Кулата.
Сплитчето й докосна процепчето на едно прозорче внимателно, ах, как нежничко, после още едничко и още едно. Тишина. А след това…
— …та му викам аз — каза женски глас току в ухото й, — ако искаш да оправя тази постеля, престани да ме гъделичкаш по брадичката, Алвин Рийл.
Друга жена се изкикоти.
— О, не, кажи ми, че не си.
Егвийн направи гримаса. Деви.
Някаква едра жена мина с кош хлебчета на рамо и погледна озадачено към Егвийн. И как не, като чу ясно гласовете на две жени, след като Егвийн беше съвсем самичка и устните й дори не помръдваха. Егвийн реши проблема по най-бързия начин, който й беше известен — изгледа я така свирепо, че жената едва не изтърва коша и забърза през тълпата.
Егвийн неохотно отслаби силата на сплита — така можеше изобщо нищо да не чуе, но по-добре, отколкото да привлече вниманието на разни заплеси. Бездруго твърде много минувачи я поглеждаха — айилка, притиснала се до стената, въпреки че само забавяха крачка и отминаваха. Никой не искаше да си взима белята с айилци. Тя заопипва със сплита прозорец по прозорец. Беше се изпотила. Само една Айез Седай да й мернеше потоците, дори да не разбереше какво са точно, щеше да узнае, че някоя прелива към тях. Щяха да се досетят за целта. Егвийн се сви още назад.
Тишина. Тишина. Някакво шумолене. Някой се движеше. Пантофи по килима? Нито думичка обаче. Тишина. Мъжко мърморене — явно някой изпразваше нощни гърнета и никак не беше доволен от работата си; със зачервени от напрежение уши тя продължи напред. Тишина. Тишина. Тишина.
— Наистина ли вярваш, че се налага? — Макар да шепнеше, женският глас прозвуча ясно и уверено.
— Трябва да сме подготвени за всяка възможност, Койрен — отвърна друга жена с глас като желязна палка. — Чух поразителен слух… — Някаква врата се затвори плътно и прекъсна останалото.
Дощя й се да закрещи от отчаяние. Сивата сестра, начело на пратеничеството, а другата трябваше да е Айез Седай, иначе нямаше да си позволи да й говори така. Тъкмо да кажат това, което искаше да чуе, и решиха да си излязат. Що за поразителен слух? Каква възможност? Как смятаха да се подготвят? Преливането в благородническия дом отново се промени, като този път се усили. Какво се канеха да правят? Тя си пое дълбоко дъх и започна отново, съвсем крадешком.
Успя да чуе какви ли не слугински клюки и дърдорене. Някоя си Кери щяла пак да ражда бебе, Айез Седай щели да получат вино от Ариндрим — кой знае къде беше пък това. Най-интересната вест се оказа, че всъщност в каляската била Арилин: тръгнала да се срещне със съпруга си в имението им извън града. Голяма полза. Цял предобед си бе загубила!