Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
След като се наслади докрай на гледката, влезе в канцеларията на шерифа. Завари там Херк Авери, Дейв и Франк Клейпуул. Занимаваха се с почистването на странен асортимент от налудничави оръжия. Авери му кимна и се върна към работата си. Имаше нещо необичайно в него и след секунда или две Рой осъзна, че шерифът не си похапва. За пръв път влизаше тук и не виждаше чиния с храна някъде наблизо.
— Всичко готово ли е за утре? — попита.
Авери му хвърли полу-притеснен, полу-развеселен поглед.
— Що за въпроси задаваш, по дяволите?
— Тези, които Джонас ме е изпратил да те питам — каза Дипейп и от този отговор кривата, нервна усмивка на Авери помръкна.
— Ами, готови сме. — Шерифът махна с тлъстата си ръка към оръжията. — Не виждаш ли, че сме?
Дипейп би могъл да му цитира старата поговорка, че доказателство за качеството на тортата е това, че е била изядена, но не виждаше смисъл да го прави. Всичко щеше да е наред, ако трите хлапета се окажеха толкова тъпи, колкото Джонас смяташе, че са; ако ли не бяха, най-вероятно щяха да изрежат всичката сланина от телесата на Херк Авери и да натъпчат с нея най-близката глутница вълци. За Рой Дипейп нямаше голямо значение какво точно ще се случи.
— Джонас ме помоли да ти напомня за „по-рано“-то!
— Добре де, ще бъдем там по-раничко — съгласи се Авери. — Тези двамата и още шестима свестни мъже. Фран Ленгил също иска да дойде, а той има картечница. — В гласа му прозвуча искрена гордост, когато му съобщи последното, сякаш той самият беше изобретил картечницата. — Ами ти, гробарю? — Погледна лукаво към Дипейп. — Искаш ли да дойдеш с нас? За нула време те правя заместник!
— Имам си друга задача. Рейнолдс също — ухили се Дипейп. — Има предостатъчно работа за всички, шерифе. В крайна сметка, Жътва е.
11
Този следобед Сюзан и Роланд се срещнаха в колибата сред Лошите треви. Тя му разказа за бележника с откъснатите страници, а той й показа какво е оставил в северния ъгъл на хижата, скрито под купчина мухлясали кожи.
Девойката първо погледна към нещата, после към него очите й бяха ужасени.
— Какво не е наред? Какво мислиш, че не е наред?
Той поклати глава. Всичко си беше както трябва… поне доколкото можеше да прецени. Въпреки това беше почувствал необходимост да направи това, което беше сторил. Не беше като докосването… бе само предчувствие.
— Мисля, че всичко е наред — или поне дотолкова, доколкото срещу всеки един от нас ще се изправят по петдесетима от тях. Единствената ни възможност е да ги изненадаме. Не искаш да ни провалиш, нали? Няма да хукнеш при Ленгил, размахала победоносно тефтера.
Тя поклати глава. Ако Ленгил беше направил онова, което тя подозираше, щеше да си получи заслуженото след два дни. Щеше да има жътва, нали така? Богата жътва. Но това тук… то я плашеше и тя си го призна.
— Чуй ме! — Роланд обгърна лицето й с длани и я погледна в очите. — Опитвам се да бъда предвидлив. Ако нещата тръгнат на зле — а това може да се случи, — вие почти сигурно ще успеете да се измъкнете. Ти и Шийми. Ако се случи така, Сюзан, то вие — ти — трябва да дойдете тук и да вземете револверите ми. Занеси ги в Гилеад. Намери баща ми. Той ще разбере, че казвате истината, когато му ги покажеш. Разкажи му какво се е случило. Това е всичко…
— Ако ти се случи нещастие, няма да мога да направя нищо друго, освен да умра.
Дланите му все още обгръщаха лицето й. Сега той разтърси леко главата й.
— Няма да умреш! — Гласът му беше студен, а в очите му нямаше страх — само благоговение.
— Не бива да умираш, без да си изпълнила поръчението ми. Обещай ми.
— Аз… Кълна се, Роланд. Ще го направя!
— Кажи ми какво обещаваш.
— Ще дойда тук. Ще взема револверите ти. Ще ги занеса ма баща ти. Ще му разкажа всичко.
Той кимна и я пусна Върху страните й бяха отпечатани следи от дланите му.
— Изплаши ме — каза девойката и поклати глава. Не беше само това. — Плашиш ме!
— Не мога да се променя.
— Не бих и искала! — Тя го целуна — първо по лявата буза, след това по дясната, след това и по устата. Пъхна ръце в панталоните му и го погъделичка по слабините. Мъжествеността му се стегна и изду под пръстите й.
— И мечка, и рибка, и зайче, и птичка… — каза тя, покривайки лицето му с целувки. — Изпълни ми най-силното желание от всички.
По-късно се излежаваха на мечата кожа, която Роланд беше донесъл, и слушаха как вятърът шумоли в тревата.
— Обичам този звук! — прошепна Сюзан. — Представям си, че летя с вятъра… Отивам там, накъдето се носи той, и виждам онова, което той вижда.