Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Ти трябва да искаш прошка! — извика девойката. — Да говориш по този начин на дъщеря му, тук! На неговото място! — Погледна за миг към полицата с бележници и отново се обърна към леля си. Ужасеният пресметлив поглед на Кордилия Делгадо й каза всичко, което искаше да научи. Не беше замесена в убийството на брат си, но знаеше нещо.
— Ти, невярна мръснице — прошепна Кордилия.
— Знаеш ли — каза й Сюзан, — вярна бях.
И наистина беше така. Сякаш от раменете й падна товар. Тръгна към вратата и на прага се обърна към леля си:
— Това беше последната ми нощ тук. И нямам намерение повече да слушам глупости. Нито пък да те гледам в състоянието, в което си. Боли ме сърцето. Обичала съм те от малка, от времето, когато правеше всичко възможно да заместиш майка ми! Не убивай остатъците от тази обич.
Кордилия закри лицето си с длани, сякаш за нея беше мъчение да гледа към Сюзан.
— Махай се оттук тогава! — изпищя. — Върни се в Сийфронт или където там искаш да се въргаляш с онова момче! Ще съм доволна никога повече не видя гнусното ти лице!
Сюзан изведе Пайлън от бокса му. Когато излязоха на двора, плачеше толкова силно, че едва се качи на седлото. Но въпреки всичко успя да го яхне и не би могла да отрече, че изпитва не само болка, но и облекчение. Когато стигна до Хай Стрийт и пришпори коня в галоп, не погледна назад.
9
През малките часове на следващата нощ Олив Торин се промъкна от стаята, където спеше сега, до онази, която почти четиридесет години беше делила със съпруга си. Подът беше леден под босите й крака и когато стигна до леглото, тя цялата трепереше… но причината за това не беше само студът. Легна до разплутия, хъркащ мъж с нощна шапчица и когато той се отдръпна от нея (коленете и гръбнакът му изпукаха шумно, докато се местеше), тя се притисна към него и го прегърна здраво. В прегръдката й нямаше страст, искаше само да се възползва от топлината му. Гръдният му кош — познат й не по-зле от нейните собствени гърди — се надигаше и спадаше под дланите й. Тя постепенно започна да се успокоява. Мъжът й изсумтя и тя се ужаси, че ще се събуди и ще я открие в леглото си — за пръв път от Бог знае колко години.
„Хайде, събуди се, де! — помисли си. — Хайде!“ Нямаше смелост да го разбуди сама — беше изчерпала куража си докато идваше насам… пътешествието през мрака беше предизвикано от един от най-лошите кошмари, които беше сънувала — но ако той се събудеше, щеше да приеме това като добър знак и да му разкаже, че е сънувала някаква огромна птица, жестока златоока Рух, която се носи над Баронството и от крилете й капе кръв.
„Където и да падне сянката й, има кръв — би му казала, — а сянката й се спуска навсякъде! Тя е върху Баронството, от Хамбри та чак до Айболт. И вятърът разнася дим от голям пожар… Дотичах да ти го съобщя, но и ти беше умрял в кабинета си, в креслото до камината — с извадени очи и череп в скута…“
Но вместо да се събуди, в съня си той я хвана за ръка, както беше правил преди да започне да се заглежда по млади момиченца — дори в сервитьорките, мътните го взели — и Олив реши, че просто ще си полежи до него и ще го остави да й държи ръката. Искаше поне за малко да се почувства както преди, когато помежду им всичко беше наред.
Дори задряма за малко. Когато се събуди, първите сивкави лъчи на зората се промъкваха през прозореца. Той беше пуснал ръката й — всъщност се беше отдръпнал чак в другия край на леглото, колкото се може по-далеч от нея. Нямаше да е хубаво да се събуди и да я види тук, реши тя сега, когато кошмарът се беше заличил от съзнанието й. Отметна завивките, спусна крака на пода и отново го погледна. Шапчицата му се беше смъкнала настрани. Намести я, ръцете й погладиха плата и костеливото чело отдолу. Той пак изсумтя. Олив го изчака да се успокои и стана. Промъкна се в стаята си тиха като призрак.
10
Два дни преди Жътва в Зеленото сърце отвориха първите сергии. Хората прииждаха да изпробват късмета си на колелото, на събори-бутилката или на улучи-коша. Имаше и омнибус с пони — каручка, пълна с развеселени деца, която кончето теглеше по разположени във форма на осмица тесни релси.
— Чарли ли беше името на понито? — попита Еди Дийн.
— Мисля, че не! — отвърна Роланд. — Това име започва по сходен начин с една извънредно неприятна дума от Свещения език.
— Каква е думата? — полюбопитства Джейк.
— Тази — поясни Стрелецът, — която означава смърт.
Рой Дипейп проследи как понито обикаля по маршрута си няколко пъти и с носталгия си спомни как се беше возил в такива каручки като малък. Разбира се, в повечето случаи те бяха крадени.