Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Тази мисъл й напомни за Елдред Джонас и Корал Торин, голи и разгорещени, докато в кръчмата пианистът свиреше „Червено буги“, и тя изскимтя като куче.
Нахлузи червената блуза на плашилото. Дойде ред на една от полите на Сюзан. След полата — пантофки. Накрая смени сомбрерото с една от любимите пролетни шапки на малката.
Готово! Плашилото сега беше курвичка.
— Пипнах те на местопрестъплението, хубавице! — прошепна Кордилия. — Знам за греха ти. О, да, знам. Не съм вчерашна, я.
Изнесе плашилото от градината и го сложи върху купчина листа пред къщата. Грабна шепа листа и ги напъха в деколтето на блузата. Оформи добре закръглени гърди. След като приключи, извади кибрит от джоба си и драсна една клечка.
Вятърът спря за малко, сякаш искаше да й помогне. Кордилия допря клечката до сухите листа. Скоро цялата купчина пламна. Тя грабна плашилото и застана с него пред огъня. Не чуваше трясъка на бомбичките откъм града, нито оркестъра, свирещ на Долния пазар, не забеляза дори понесеното от вятъра горящо листо, което се завъртя около главата й и се опита да й подпали косата. Очите й бяха широко отворени и празни.
Когато огънят се разгоря добре, тя пристъпи към ръба на кладата и хвърли плашилото върху нея. Пламъците се издигнаха като оранжеви цветя; искри и овъглени листа се понесоха към небето в спирален вихър.
— Тъй да бъде — изкрещя Кордилия, червената светлина превръщаше сълзите по лицето й в капки кръв. — Чарю трий!
Чучелото с дрехите на Сюзан се запали, лицето му се топеше, червените ръце пламтяха, бялото му лице почерня. Шапката също пламна, най-сетне избухна и самата глава.
Кордилия стоеше и гледаше, а юмруците й се свиваха и разпускаха. Не я беше грижа за искрите, които се сипеха по нея, нито пък за огнените листа, които се носеха към къщата. Ако сградата се беше запалила, вероятно и на това нямаше да обърне внимание.
Взираше се в огъня, докато от плашилото не остана нищо, освен пепел върху жаравата. Едва тогава, бавно като робот, тя се върна в дома си, легна на дивана и потъна в мъртвешки сън.
13
Беше три и половина сутринта в деня преди Жътва и Станли Руиз си помисли, че най-сетне е приключил за тази нощ. Последната песен беше заглъхнала преди около двадесет минути — Шеб беше издържал близо час, но сега се беше проснал с лице на пода и хъркаше юнашки. Сай Торин се беше качила в стаята си, а Големите ковчези никакви не се виждаха. Станли си мислеше, че тази вечер са отишли в Сийфронт. Мислеше си също, че при тях можеше да се намери някаква работа и за него, но не беше сигурен. Погледна нагоре към стъклените очи на Двуглавия.
— Не искам и да знам, стари приятелю — каза му той. — Единственото, за което копнея, са осем-девет часа сън — утре ще е истински ад и няма да си тръгнат до зори. Тъй че…
Протяжен писък се чу някъде иззад сградата. Станли се хвърли назад и се блъсна в бара. Шеб вдигна глава и промърмори:
— Квостаа? — после пак се пльосна на пода.
Станли нямаше никакво желание да проучва източника на писъка. Звучеше му като гласа на старата кучка Пети Ръчката.
— Ще ми се да изритам дъртия ти торбест задник от този град — промърмори и се наведе да погледне под бара. Там държеше две здрави тояги, Кротягата и Убиеца. Кротягата беше от гладко обгорено дърво, с гаранция да зашемети за около два часа всеки, който бъде цапнат по разгорещената тиква.
Станли се поколеба и взе другата тояга. Беше по-къса от Кротягата и по-широка към върха. Единият й край беше обкован с гвоздеи.
Станли заобиколи бара и прекоси сумрачния склад с наредени покрай стените бъчонки ябълкова ракия и уиски. Най-отзад имаше врата, която водеше към задния двор; Приближи се до нея, пое си дълбоко дъх и я отключи. Очакваше Пети да изпищи поне още веднъж, но нищо не се случи. Чуваше се само вятърът.
„Може да съм имал късмет и да са я убили!“ — помисли си Станли. Отвори вратата, отстъпи назад и вдигна тоягата.
Пети не беше мъртва. Облечената в мръсна поличка проститутка стоеше на пътеката към задната стаичка, с ръце на гърдите, а сбръчканата й като на пуйка шия потръпваше. Зяпаше към небето.
— Какво има? — попита Станли и се затича към нея. — Направо ми скъси живота с десет години, тъй си е!
— Луната, Станли — прошепна тя. — Виж луната, дявол те взел!
Той погледна нагоре и това, което видя, накара сърцето му да подскочи, но се опита да говори разумно и спокойно:
— Хайде сега, Пети, това е само прах, нищо повече. Успокой се, мила, нали знаеш колко е силен вятърът напоследък, пък и нямаше дъжд да отмие прахта… това е само прах, нищо друго.