Вълците от Кала

— Младежо, повечето колекционери на редки книги дори не отварят покупките си. При разлистване книгата се поврежда и това се отразява на цената и при повторна продажба.

— Не ти ли се струва малко извратено това нещо?

— В никакъв случай — отвърна Тауър, но леко се изчерви; явно все пак разбираше гледната точка на Еди. — Ако някой е дал осем бона за подписано първо издание на „Тес Дърбървил“ на Томас Харди, напълно логично е да я постави във витрина с алармена инсталация, където може само да и се възхищава, но не и да я пипа. Ако толкова иска да прочете романа, може да си купи евтино копие с меки корици.

— Ти си маниак! — възхити се Еди. — Истински маниак.

— Ами… да. Книгите могат да са много ценни. Стойността им се определя по различни начини. Понякога само подписът на автора е достатъчен. Понякога, както в този случай, това е печатна грешка. Понякога това е първият тираж, ако е бил много малък. Това свързано ли е с идването ти тук, млади човече? За това ли искаше… споразумение с мен?

— Не, предполагам, че не.

Но за какво точно искаше да прави споразумение? Беше дошъл с ясна представа — нямаше никакво съмнение, докато извеждаше Андолини и Бионди от склада и те се качваха в колата си подкрепяйки се един друг. Дори в циничния, бездушен Ню Йорк бяха привлекли доста погледи. И двамата бяха разкървавени и имаха вид, сякаш не осъзнават какво им се е случило. Да, тогава му беше ясно. Книгата — и името на автора — отново бяха размътили мислите му. Той я взе от Тауър и я остави с предната корица надолу върху плота, за да не я гледа. Така отново успя да събере мислите си.

— Първото и най-важно е да се махнеш от Ню Йорк до петнайсети юли. Защото те ще се върнат. Може би не точно тези двамата, но някои от горилите на Балазар. И ще са бесни. Балазар е деспот. — Тази дума бе научил от Сузана, която я беше употребявала за Тик Так. — Такъв е начинът му на работа. Ако го удариш, той иска да те удари два пъти по-силно. Смачкваш му носа, а той иска да ти счупи челюстта. Хвърляш му граната, а той ти изпраща бомба.

Тауър изстена. Прозвуча престорено, като в театрална пиеса, и при други обстоятелства Еди сигурно щеше да се засмее. Вече всичко, което искаше да каже на Тауър, му се изясняваше. Щеше да се справи, да, щеше да изпълни задачата си.

— Мен вероятно няма да намерят. Живея в далечна страна, ако мога така да се изразя. Ти трябва да се погрижиш да не успеят да открият и теб.

— Добре, но… след това, което направи… и дори да не са ти повярвали за жените и децата…

Очите на Тауър изглеждаха огромни зад очилата, сякаш молеше Еди да го увери, че не е говорил сериозно, когато обещаваше да зарине Ню Йорк с трупове. Тук Еди не можеше да му помогне.

— Слушай, Кал. При хората като Балазар няма значение какво вярват или не вярват. Те не се отказват, докато не ги напъхаш в миша дупка. Уплаших ли Големия нос? Не, само го зашеметих. Уплаших ли Джак? Да. Това ще им държи влага, защото Джак има въображение. Мислиш ли обаче, че Балазар ще се впечатли от думите на Грозника? Да… но само колкото да внимава. Еди се облегна на плота и сериозно се вгледа в Тауър.