Вълците от Кала

Еди бе почти сигурен, че хемо — и лъчетерапията ще поддържат живота на Арон Дипно поне още четири години, но реши да премълчи. Погледна към входа на книжарницата и видя другата врата. Зад нея беше гърлото на пещерата. Стрелеца се виждаше като силует на йога. Еди се почуди колко време е минало там, колко време Роланд слушаше приглушения, ала влудяващ звън на камбаните.

— Атлантик Сити добре ли е? — попита Тауър.

Еди Дийн едва не потрепери при тази мисъл. За кратко си представи две овце, застарели, но още сочни, шляещи се не просто сред глутница вълци, а в цял град, населен с хищници.

— Не. Навсякъде другаде, само не там!

— Ами Мейн или Ню Хепмшър? Можем да наемем бунгало край някое езеро.

Еди кимна. Той бе градско момче. Трудно му бе да си представи мафиотите в Северна Нова Англия.

— Там е по-добре — отбеляза. — А докато сте там, можеш да потърсиш адвокат.

Тауър избухна в смях. Еди се учуди. Харесваше му, когато караше хората да се смеят, но какво, по дяволите, беше смешното сега?

— Извинявай — каза Тауър след малко. — Просто Арон беше адвокат. Сестра му и двамата му братя, всичките по-млади, още са адвокати. Все се хвалят, че имат най-простото име за адвокатска кантора в цял Ню Йорк, ако не в цялата страна. Казва се „ДИПНО“.

— Това ще улесни нещата. Нека господин Дипно състави договор, докато сте на почивка в Нова Англия.

— Докато се крием в Нова Англия. Докато сме се сврели в миша дупка в Нова Англия.

— Наричай го както искаш, само подготви документа. Ще продадеш парцела на мен и приятелите ми. На корпорация „Тет“. За начало ще получиш един долар предплата, но почти мога да ти гарантирам, че накрая ще вземеш добра пазарна цена.

Можеше да говори много, цял ден, но замълча. Когато протегна ръка за „Коганът“ или „Хоганът“, по лицето на Тауър се изписа неохота. Неприятното на това изражение бе леко глуповатият му вид, говорещ, че книжарят още нищо не разбира. „О, Господи, той няма да се съгласи. След всичко, което стана, пак ще се противи. Защо? Защото наистина е един стар вехтошар.“

— Можеш да ми имаш доверие, Кал. Ще ти оставя часовника си като гаранция. Чуй ме сега. Чуй ме, моля.

— Не те познавам. Просто влизаш от улицата… — …и ти спасявам живота, не забравяй това.

Тауър си придаде упорито изражение:

— Те нямаше да ме убият. Сам го каза.

— Щяха да изгорят любимите ти книги. Най-ценните.

— Не са най-ценните. Освен това може би блъфираха.

Еди си пое дълбоко въздух и издиша силно в опит да преодолее огромното си желание да се наведе над плота и да сграбчи Тауър за дебелата гуша. Припомни си, че ако книжарят не беше толкова упорит, вероятно отдавна щеше да е продал празния парцел на „Сомбра“. Розата щеше да е изкоренена. А Тъмната кула? Еди подозираше, че ако розата умре, Тъмната кула просто ще рухне като Вавилонската. Машините, поддържащи Лъчите, щяха внезапно да спрат и всичко щеше да се разпадне. И тогава? Хайл на Пурпурния крал, господаря на тодашния мрак.

— Кал, ако продадеш мястото на мен и приятелите ми, парцелът ще е в безопасност. Освен това ще имаш предостатъчно пари да поддържащ малката си книжарница до края на живота си. — Изведнъж му хрумна нещо. — Хей, знаеш ли зъболекарска фирма на име „Холмс дентал“? Тауър се усмихна:

— Кой не я знае? Използвам конците им за почистване на зъби. И пастата им. Веднъж опитах разтвора за промиване иа уста, но е твърде силен. Защо?

— Защото Одета Холмс е моя жена. Може да съм пълен дрипльо, но иначе съм голям сваляч.

Тауър мълчеше. Еди обузда нетърпението си и го остави да размисли. Накрая книжарят каза:

— Мислиш ме за глупак. Мислиш ме за Сайлъс Марнър или по-лошо, за Ебънизър Скрудж.

Еди не знаеше кой е Сайлъс Марнър, но разбра какво има предвид Тауър.

— Да го кажем по този начин. Дори след всичко, което стана, ти си достатъчно хитър, за да усетиш от какво имаш изгода.

— Искам да знаеш, че проблемът не е само в парите. Знам, че този парцел е скъп, всяко парче земя в Манхатън е скъпо. В склада имам сейф. В него пазя едно нещо, което е може би по-ценно от моята „Одисея“.

— Защо не е в банковия ти сейф?

— Защото трябва да е тук. Винаги е било тук. Може би чака теб или някого като теб. Навремето, младежо, семейството ми е притежавало почти целия Търтьл Бей и… я изчакай. Ще почакаш ли?

— Да — отвърна Еди.

Какъв избор имаше?