Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— О! — възкликна мистър Норел. — Знам, че по характер… — той махна пренебрежително с ръка. — Но какво значение има? Ние сме магьосници. Това е моето начало и край и вашето начало и край. Това е единственото, което интересува и вас, и мен. Ако сега излезете от дома ми и тръгнете по свой път, с кого ще разговаряте така, както сега разговаряте с мен? С никого. Ще бъдете съвсем сам. Не правете това! — прошепна мистър Норел почти с молба.

Стрейндж гледаше озадачен учителя си. Той съвсем не очакваше подобна реакция. Вместо да изпадне в ярост от рецензията на ученика си, мистър Норел реагира единствено с изблик на откровеност и смирение. В този момент на Стрейндж му се стори разумно и дори желателно да се върне под крилото на наставника си. Единствено гордостта и съзнанието, че само допреди час-два е мислил другояче, го накараха да каже:

— Съжалявам, мистър Норел, но още след завръщането си от Пиренейския полуостров аз се чувствах неловко да се наричам ваш ученик. Струваше ми се, че играя роля. Да ви представям за одобрение всичко, което пиша, за да внасяте промени както сметнете за добре… Не мога повече да го правя. За мен това означава да казвам неща, в които не вярвам.

— Всичко, всичко ще стане публично достояние — въздъхна мистър Норел. Той се наведе напред и продължи още по-настоятелно: — Позволете ми да ви напътствам. Обещайте ми, че няма да публикувате нищо, няма да казвате нищо, няма да правите нищо, преди да вземете твърдо решение по тези въпроси. Повярвайте ми, десет, двадесет, дори петдесет години мълчание си струват удовлетворението от това накрая да сте убеден, че сте казали каквото е трябвало да кажете — ни повече, ни по-малко. Знам, че мълчанието и бездействието не са ви по вкуса. Но аз ви обещавам да компенсирам това с каквото мога. Нищо няма да изгубите. Ако досега сте имали основания да ме считате за неблагодарен, за в бъдеще няма да имате. Ще кажа на всички колко високо ви ценя. Няма повече да бъдем учител и ученик. Ще бъдем равни! Нима аз не съм научил от вас също толкова, колкото и вие от мен? Най-изгодните поръчки ще бъдат ваши! Книгите… — мистър Норел преглътна. — Книгите, които е трябвало да ви заема и които досега съм пазил за себе си, ще станат достъпни за вас! Ще отидем в Йоркшир заедно, вие и аз — още довечера, ако желаете! Ще ви дам ключа от библиотеката и ще прочетете всичко, което ви интересува. Аз… — мистър Норел прокара ръка по челото си, сякаш изненадан от собствените си думи. — Няма да настоявам за опровержение на статията. Нека остане както си е. Нека. А след време ние с вас заедно ще отговорим на всички въпроси, повдигнати в нея.