Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стрейндж отвори уста да възрази срещу това неочаквано твърдение. Но след като се замисли, осъзна, че може би е вярно, и замълча. Мистър Норел продължи:
— Наистина ли мислите, че и аз не съм изпитвал същото… същия копнеж, който изпитвате и вие? „Ние практикуваме магията на ДЖОН ЪСКГЛАС.“ Разбира се. Как иначе? Уверявам ви, навремето, когато бях млад, бях готов да направя всичко, да се подложа на всичко, за да го открия и да се хвърля в краката му. Опитах се да го призова — ха! Това беше постъпка на много млад и наивен човек — да се отнеса с крал като със слуга и да го повикам при себе си, за да говоря с него. Фактът, че не успях, е едно от най-щастливите обстоятелства в живота ми! След това се опитах да го открия с помощта на древните заклинания за избор. Дори не успях да задействам магията. Всички магии, които правех на младини, бяха посветени на едничката цел да го намеря. Десет години не съм мислил за нищо друго.
— Никога досега не сте ми казвали за това, сър.
Мистър Норел въздъхна.
— Исках да ви попреча да допуснете моята грешка — той безпомощно разпери ръце.
— Но както сам казвате, това е било отдавна, когато още сте били млад и неопитен. Сега сте съвсем друг магьосник, а и аз се лаская от мисълта, че не съм обикновен помощник. Може би бихме могли да опитаме заедно?
— Не можете да откриете толкова могъщ магьосник, ако самият той не пожелае да бъде намерен — отсече мистър Норел. — Безполезно е да се опитва. Мислите ли, че го е грижа какво става с Англия? Уверявам ви, че не. Той ни е изоставил преди много години.
— Изоставил? — Стрейндж се намръщи. — Това е много силна дума. Предполагам, че годините на разочарование неизбежно подтикват човек към подобни заключения. Но има толкова много свидетелства на хора, видели Джон Ъскглас дълго след като се предполага, че е напуснал Англия! Дъщерята на ръкавичаря от Нюкасъл94, йоркширският фермер95, баският моряк…96
Мистър Норел нададе възглас на недоволство.
— Слухове и суеверия! Дори историите да са верни — а аз съм далеч от тази мисъл, — не разбирам откъде разказвачите им са сигурни, че човекът, когото са видели, е Джон Ъскглас. Негови портрети не съществуват. В два от примерите, които посочихте — с детето на ръкавичаря и с баския моряк, — самите очевидци не са го идентифицирали като Ъскглас. Те са видели мъж в черни дрехи, а други хора по-късно са им казали, че това е Джон Ъскглас. Но от евентуалното му завръщане по едно или друго време и от свидетелствата на този или онзи очевидец няма никакви последици. Остава фактът, че когато оставя трона и напуска Англия, той отнася със себе си най-добрата част от английската магия. От този ден нататък тя започва да запада, което само по себе си е достатъчно, за да обявим краля за наш враг, нали? Предполагам, сте чели „Попарена феина гора“ на Уотършип?97
— Не, не съм я чел — отвърна Стрейндж и стрелна мистър Норел с поглед, с който недвусмислено искаше да каже, че не я е чел по обясними причини. — Но не мога да не съжаля, сър, че не сте ми казали всичко това по-рано.
— Може би съм грешил, като съм пазил толкова много свои мисли в тайна от вас — промърмори мистър Норел и сплете пръсти. — Сега знам, че не съм бил прав. Но още преди време разбрах, че в интересите на Великобритания е да се пази абсолютно мълчание по тези въпроси и че старите навици трудно се изкореняват. Но сега виждате каква задача стои пред нас, нали, мистър Стрейндж? Пред вас и пред мен? Магията не може да зависи от приумиците на един крал, който вече не се интересува какво става с Англия. Ние трябва да освободим английските магьосници от тяхната зависимост от него. Трябва да ги накараме да забравят Джон Ъскглас, тъй като той ни е забравил.
Стрейндж поклати глава и се намръщи.
— Не. Въпреки всичко, което казвате, все пак ми се струва, че Джон Ъскглас стои в ядрото на английската магия и е опасно да го пренебрегваме. Може би накрая ще излезе, че греша. Много е вероятно. Но на въпрос от такова решаващо значение за английската магия аз искам да отговоря сам. Не мислете, че съм неблагодарен, сър, но периодът на сътрудничеството ни приключи. Струва ми се, че ние с вас сме твърде различни…
94
В края на XVII век в столицата на краля живеел един ръкавичар, който имал дъщеря — дръзко и безстрашно момиченце. Веднъж, както си играело в бащината къща, детето изчезнало. Майка му, баща му и братята му тръгнали да го търсят. Търсили го и при съседите, но детето го нямало. Късно следобед видели момиченцето да се задава по калната калдъръмена улица. На някои хора за миг се сторило, че до него върви някой, но когато се приближило, детето било само. То се прибрало здраво и невредимо, а от разказа му хората съставили следната история:
Момичето излязло от къщи, за да се разходи из града, и скоро се озовало на непозната улица. Тя била широка, с хубав паваж и вървяла нагоре по стръмен склон към портата и двора на огромна каменна къща. Детето влязло в къщата и започнало да наднича в множеството й стаи, но всички те били празни, потънали в прах и паяжини. В една част на къщата имало покои, където от листата на дърветата отвън падала плътна сянка върху стените и пода, сякаш навън било лято; но се оказало, че пред прозорците няма дървета (а освен това било зима). В една от стаите висяло голямо огледало. Между огледалото и стаята като че ли имало неразбирателство, защото в него се виждали множество птици, а в стаята нямало нито една. Въпреки това детето на ръкавичаря чувало птичи песни. В къщата имало дълъг коридор, от който се разнасяло плискане на вода, сякаш в края му се простирало море или река. През прозорците на някои стаи се виждал град Нюкасъл, през други — съвсем друг град, а през трети — обширни диви тресавища под студено стил небе.
Момичето видяло множество криволичещи стълбища, които в основата си били широки, но нагоре бързо се стеснявали и колкото по-нагоре се изкачвало детето, толкова повече се виели стълбите и към върха вече били толкова малки и тънки, че само дете би могло да ги види и да се изкачи по тях. Последното от стълбищата водело към проста дървена вратичка.
Тъй като нямало причини да се страхува, момичето я отворило, но това, което видяло зад нея, го накарало да изкрещи. Въздухът гъмжал от хиляди, хиляди птици, толкова много, че не можело да се види ден ли е или нощ — само пърхащи черни криле. Някъде отдалеч задухал вятър и детето почувствало, че се намира сред необятна шир, сякаш на небето и то било пълно с гарвани. Момичето на ръкавичаря се уплашило, но чуло как някой го вика по име. Изведнъж птиците изчезнали и то се озовало в малка стая с голи каменни стени и гол каменен под. Там нямало никакви мебели, но на пода седял мъж, който отново повикал детето по име и му казал да не се страхува. Мъжът имал дълга проскубана черна коса и опърпани черни дрехи. Нищо у него не подсказвало, че е крал, и единственото, което навеждало на мисълта, че е магьосник, бил големият сребърен съд от едната му страна. Момичето на ръкавичаря постояло няколко часа при мъжа и на свечеряване той го изпратил до града и до дома му.
95
Вж. глава 33, бележка 3.
96
Може би най-невероятната история за завръщането на Джон Ъскглас е разказана от един баски моряк, служил във Великата армада на испанския крал. След като буря разрушила кораба му край северните брегове на Англия, морякът с двама свои приятели побягнал към вътрешността на страната. Те не смеели да влязат в селата, но било зима, земята била замръзнала и моряците се страхували, че ще умрат от студ. С падането на нощта те намерили празна каменна сграда на висока могила от гола замръзнала земя. Вътре било почти тъмно, но високо в стените имало отвори, през които влизала светлината на звездите. Моряците легнали на пръстения под и заспали. Баският моряк сънувал, че един крал го наблюдава.
Събудил се. Над главата му мъждиви снопове сива светлина пронизвали зимния мрак. Сторило му се, че в далечния ъгъл на помещението вижда каменен подиум. Светлината се усилила и морякът видял нещо да се издига върху подиума — трон. На трона седял мъж, блед мъж с дълга черна коса, загърнат в черна роба. Ужасен, морякът събудил приятелите си и им показал мъжа на трона. Той като че ли ги наблюдавал, но не помръдвал — дори с пръст, и въпреки всичко те били сигурни, че това е жив човек. Моряците изскочили навън и се втурнали през замръзналите полета. Скоро баският моряк загубил другарите си: единият умрял от студ, преди да е минала и седмица, другият, твърдо решен да се върне обратно в Бискайския залив, поел на юг и никой не знае какво е станало с него. Но баският моряк останал в Кумбрия и семейство на фермери го приютило. Той станал прислужник при тях и се оженил за момиче от съседна ферма. До края на живота си разказвал историята за каменния обор на високата могила и новите му приятели и съседи му внушили, че мъжът на черния трон е Кралят Гарван. Баският моряк никога вече не видял каменния обор — не го видели нито приятелите му, нито децата му.
И до края на живота си всеки път, щом се озовял на тъмно място, той казвал: „Приветствам те, Господи, и добре дошъл в сърцето ми“ — за всеки случай, ако бледият крал с дълга черна коса го дебне в тъмното. По цялата територия на Северна Англия има хиляди, хиляди мрачни ъгли, хиляди места, където може да седи кралят. „Приветствам те, Господи, и добре дошъл в сърцето ми.“
97
„Попарена феина гора“ (1444) на Питър Уотършип. Това е забележително подробен разказ на магьосник — съвременник на събитията, за упадъка на английската магия след заминаването на Джон Ъскглас от Англия. През 1434 (годината на заминаването на Ъскглас) Уотършип е на двадесет и пет, млад мъж от Норич, току-що започнал да се занимава с магия. В „Попарена феина гора“ се съдържат точни описания на магии, които са били напълно приложими, докато Ъскглас и феините му поданици са се намирали в Англия, но са престанали да действат след заминаването им. Забележително е каква голяма част от познанията ни за английската магия на Ауреатите идва от Уотършип. Тонът на „Попарена феина гора“ изглежда гневен в сравнение с две по-късни книги на Уотършип: „Защита на делата ми, написана по време на несправедливото ми пленичество в замъка Нюарк, където бях затворен от враговете ми“ (1459–1460) и „Престъпления на Лъжекраля“ (написана 1461?, издадена 1697, Пензънс).