Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че две е много неудобно число. Един човек може да прави каквото иска. Шестима се погаждат добре. Но двама винаги ще се борят за надмощие. Винаги ще се дебнат. Очите на света ще бъдат отправени към тях с колебание кого от двамата да последват. Въздишате, мистър Норел. Знаете, че съм прав. Занапред трябва да се съобразяваме със Стрейндж във всичките си планове — какво ще каже, какво ще направи, как да му се противопоставим. Вие често сте ми казвали, че той е забележителен магьосник. Блестящите му способности бяха голямо предимство, докато ви служеха. Но сега всичко свърши. Рано или късно той ще използва таланта си срещу вас. Трябва отсега да помислим как ще се предпазим от него. Говоря в най-буквален смисъл. Магическият му гений е толкова голям, а материалите му толкова оскъдни, че той може да реши, че на един магьосник всичко е позволено — влизане с взлом, кражба или измама — Ласелс се наведе напред. — Не искам да кажа, че е толкова отчаян да краде от вас в настоящия момент, но ако един ден изпадне в нужда, в недисциплинирания му ум ще се загнезди мисълта, че всяка измама на доверие, всяко посегателство на лично имущество е оправдано — той помълча малко. — Абатството Хъртфю защитено ли е от крадци? Правили ли сте магия за укриване?
— Магиите за укриване няма да помогнат срещу Стрейндж! — сопна се мистър Норел. — Те само ще привлекат вниманието му! Ще го отведат право при най-ценните ми книги! Не, не, прав сте — той въздъхна. — Имаме нужда от нещо друго. Трябва да помисля.
Два часа след раздялата си със Стрейндж мистър Норел потегли от „Хановер Скуеър“ с файтона си, придружаван от Ласелс. С тях имаше трима слуги и по всичко личеше, че заминават на дълго пътуване.
На следващия ден Стрейндж, непостоянен и противоречив както винаги, съжаляваше за раздялата си с мистър Норел. Мисълта, че вече няма да има с кого да говори за магия, току се връщаше в съзнанието му. Той постоянно си припомняше снощния разговор. Беше напълно сигурен, че заключенията на мистър Норел за Джон Ъскглас са погрешни. Вследствие на казаното от мистър Норел Стрейндж бе достигнал до много нови идеи за Краля Гарван и сега се измъчваше от това, че няма с кого да ги сподели.
Поради липсата на по-подходящ слушател той отиде на „Харли Стрийт“ да се жалва на сър Уолтър Поул.
— След разговора ни се сетих за петдесет неща, които бих искал да му кажа. Предполагам, че сега ще трябва да ги изложа в статия или рецензия, която ще бъде публикувана най-рано през април, и после той ще нареди на Ласелс или на Портисхед да напишат опровержение, което на свой ред ще излезе най-рано през юни или юли. Ще чакам пет-шест месеца, за да науча отговора му! Това е много неудобен начин за водене на разговор, особено като се има предвид, че довчера можех просто да отида на „Хановер Скуеър“ и да го попитам какво мисли. И сега със сигурност няма нито да видя, нито да помириша книга! Как може магьосник да съществува без книги? Искам някой да ми го обясни. Все едно да очакваш политик да се издигне до висок пост без подкупи и покровителства.
Сър Уолтър не се засегна от тази крайно нетактична забележка, а снизходително я оправда с вълнението на Стрейндж. Като ученик в „Хароу“ той беше принуден да изучава история на магията (която не можеше да понася) и сега мислено се връщаше назад с надеждата да си припомни нещо, което би могло да бъде от полза. Установи, че не помни много — всъщност това, което помнеше, можеше да се побере в малка винена чаша.
Сър Уолтър помисли минута-две и накрая предложи следното: — Доколкото ми е известно, Кралят Гарван е научил всичко за английската магия без помощта на книги, тъй като по онова време в Англия не е имало такива; тогава не е ли възможно и вие да направите същото?
Стрейндж го изгледа хладно.
— А на мен ми е известно, че Кралят Гарван е бил любимото осиновено дете на крал Оберон, който освен всичко друго му е дал превъзходно магическо образование и голямо кралство. Предполагам, че ако тръгна да скитам из гъсти шубраци и сенчести поляни, има надежда да ме осинови някоя кралска особа от народа на феите, но мисля, че може да им се видя малко висок.
Сър Уолтър се разсмя.
— А какво ще правите сега, когато го няма мистър Норел да запълва времето ви? Да кажа ли на Робсън от Външното министерство да ви изпрати някоя поръчка за магия? Миналата седмица той се оплакваше, че е принуден да чака мистър Норел да свърши цялата работа на Адмиралтейството и хазната, за да му отдели малко време.
— Разбира се. Но му кажете, че ще трябва да изчака два-три месеца. Ние се прибираме у дома в Шропшир. Арабела и аз имаме голямо желание да прекараме известно време в родния си край и сега, когато не се налага да се съобразяваме с мистър Норел, нищо не ни пречи да го направим.