Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— О, да! Спомням си — последва кратко мълчание, докато Стрейндж обмисляше чутото. — Арабела! — внезапно възкликна той. — Нима искаш да кажеш, че все още не си научила името му? — Стрейндж избухна в смях.
Това подразни Арабела.
— Вината не е моя — оправда се тя. — Той никога не ми го е казвал, а аз все забравям да го попитам. Но се радвам, че го приемаш толкова леко. В началото ми се стори, че малко ревнуваш.
— Не помня да съм ревнувал.
— Колко странно! Аз помня съвсем ясно.
— Моля да ме извиниш, Арабела, но е трудно да ревнувам от мъж, с когото си се е запознала преди години и чието име все още не знаеш. Значи той одобрява работата ми, така ли?
— Да, често ми е казвал, че доникъде няма да стигнеш, ако не започнеш да изучаваш феите. Той смята, че истинската работа на магьосника се състои в изучаването на феите и феината магия.
— Наистина ли? Този джентълмен има много категорични възгледи по въпроса! А какво разбира той от магия? Магьосник ли е?
— Не мисля. Веднъж каза, че през целия си живот не е прочел и една книга на тази тема.
— О, значи е от онези! — презрително възкликна Стрейндж. — Никога не е изучавал магия, но развива какви ли не теории за нея. Често срещам такива хора. Е, щом не е магьосник, тогава какъв е? Можеш ли да ми кажеш поне това?
— Мисля, че да — отвърна Арабела със задоволството на човек, който е направил хитроумна догадка.
Стрейндж я погледна в очакване.
— Не — отсече Арабела, — няма да ти кажа. Пак ще ми се присмиваш.
— Вероятно.
— Е, добре — каза тя след малко, — мисля, че е принц. Или крал. Със сигурност във вените му тече кралска кръв.
— Какво, за Бога, те кара да мислиш така?
— Той ми е говорил много за кралствата, замъците и именията си, но трябва да призная, че всички те носят много странни наименования и никое от тях не ми говори нищо. Мисля, че може да е един от принцовете, които Бонапарт е свалил от власт в Германия или Швейцария.
— Наистина ли? — попита Стрейндж с известно раздразнение. — Е, сега, когато Бонапарт е победен, може би приятелят ти ще пожелае да се завърне у дома.
Нито едно от тези половинчати обяснения и догадки по повод джентълмена с коса като глухарче не задоволи Стрейндж и той продължи да се чуди кой е приятелят на Арабела. На другия ден — последният им ден в Лондон — Стрейндж отиде в кабинета на сър Уолтър в Уайтхол с намерението да узнае кой е странният джентълмен.
Но когато пристигна, той завари само личния секретар на сър Уолтър.
— О, Муркок! Добро утро! Сър Уолтър няма ли го?
— Току-що тръгна към Файф Хаус98, мистър Стрейндж. Има ли нещо, с което мога да ви помогна?
— Не, не мисля… Всъщност може би. Има нещо, за което отдавна искам да попитам сър Уолтър и все забравям. Случайно да познавате джентълмена, който живее в дома му?
— В чий дом?
— В дома на сър Уолтър.
Мистър Муркок се намръщи.
— Джентълмен в дома на сър Уолтър? Нямам представа за кого говорите. Как се казва?
— Точно това бих искал да узная. Аз никога не съм го виждал, но мисис Стрейндж го среща всеки път, щом отиде у тях. Познават се от години, но тя така и не знае името му. Този джентълмен трябва да е много ексцентричен човек, след като пази името си в такава дълбока тайна. Мисис Стрейндж винаги го нарича джентълмена със сребристия нос или джентълмена със снежнобялата кожа. Или с някакво друго странно име от този род.
Но това като че ли още повече озадачи мистър Муркок.
— Много съжалявам, сър. Струва ми се, че никога не съм го виждал.
40
„БЪДЕТЕ СИГУРЕН, НЯМА ТАКОВА МЯСТО“
Юни 1815 година
ИМПЕРАТОР НАПОЛЕОН БОНАПАРТ бе заточен на остров Елба. Но Негово императорско величество имаше известни съмнения относно това дали тихият островен живот ще му понесе — в края на краищата, той беше свикнал да управлява голяма част от съвременния свят. Затова преди да напусне Франция, императорът каза на няколко души, че напролет, когато цъфнат теменужките, той ще се върне. И спази обещанието си.
Още щом стъпи на френска земя, Бонапарт събра армия и пое на север към Париж и бъдещата си съдба, която се състоеше в обявяване на война на всички народи по света. Естествено, той искаше отново да се провъзгласи за император, но все още не се знаеше на какво. Наполеон винаги се бе опитвал да подражава на Александър Велики, затова се очакваше да тръгне на изток. Веднъж вече беше нападал Египет и бе пожънал известен успех. Можеше да поеме и на запад: носеха се слухове, че в Шербург го чака флотилия, която да го отведе към Америка и към завладяването на прясно открития нов свят.
98
Домът на лорд Ливърпул в Лондон, продълговата старинна сграда край Темза.