Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Когато мистър Норел дойде в Лондон, възгледите му изглеждаха нови и доста ексцентрични. Но оттогава хората свикнаха с тях и изказването му, че магията, подобно на океаните, трябва да се управлява от англичани, им се стори съвсем в духа на времето. Предстоеше да се очертаят границите на съвременната магия. Всичко това не беше много разбираемо за съвременните дами и господа — тристагодишното царуване на Джон Ъскглас, странната и неудобна история на взаимоотношенията ни с феите трябваше да бъдат забравени. А сега Стрейндж преобръщаше всички възгледи на Норел с главата надолу. Изведнъж се оказваше, че всичко, което англичаните научават още в детството си за дивата английска магия, може би все пак е вярно и може би дори сега по отдавна забравени пътеки, оттатък небето, отвъд дъжда продължава да препуска Джон Ъскглас в обкръжението си от хора и феи.

Повечето хора решиха, че сътрудничеството между двамата магьосници е приключило. В Лондон се носеше слух, че Стрейндж е отишъл на „Хановер Скуеър“ и слугите са го отпратили. Имаше и друг слух, който противоречеше на първия и според който Стрейндж не е ходил на „Хановер Скуеър“, но мистър Норел седи ден и нощ в библиотеката да чака ученика си, като през пет минути изпраща слугите си да погледнат през прозореца, за да видят дали някой не идва.

Една неделна вечер в началото на февруари Стрейндж отиде да навести мистър Норел. В това поне нямаше съмнение, защото на път за „Сейнт Джордж“ двама джентълмени го видяха да стои на стъпалата пред къщата на „Хановер Скуеър“, видяха как вратата се отвори, видяха как Стрейндж каза нещо на слугата и незабавно бе поканен да влезе като човек, когото отдавна очакват. Двамата джентълмени продължиха пътя си към църквата, където незабавно разказаха на приятелите си от съседните скамейки какво са видели. Пет минути след тях в църквата влезе слаб млад мъж с благовидно изражение. Като се престори, че се моли, той прошепна, че току-що е говорил с човек от къщата в съседство с тази, в която живее мистър Норел, и човекът му казал, че от прозореца на първия етаж чул мистър Стрейндж да крещи и да се кара с учителя си. Две минути по-късно в църквата се разнесе мълвата, че двамата магьосници взаимно се заплашили с отлъчване от магическото братство. Службата започна и неколцина присъстващи отправиха погледи, пълни с копнеж, към прозорците: може би съжаляваха, че прозорците на църквите се правят на такава недостижима височина. Прозвуча химн под съпровод на органа и по-късно няколко души споделиха, че по време на музиката чули силни гръмотевици — сигурен признак за магически действия. Други хора обаче им казаха, че само им се е счуло.