Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Джонатан Стрейндж и мистър Норел - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:

„Може ли магьосник да убие човек с магия? — Предполагам, че магьосник би могъл, но джентълмен — никога.“
1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 361
Перейти на страницу:

Изглежда, самият ПОРТИСХЕД има известни съмнения по този въпрос и за да подсили аргументите си пред читателите, той се заема да докаже, че ДЖОН ЪСКГЛАС е природно зъл. Но примерите, които подбира в подкрепа на заключението си, са спорни. Да разгледаме един от тях. Всеки е чувал за четирите магически гори, заобикаляли столицата на ДЖОН ЪСКГЛАС Нюкасъл. Те се казват Големият Том, Цитаделата на Асмодей, Малкият Египет и Благословията на Сейнт Серло. Тези гори се местят и в отделни случаи поглъщат хората, които се приближават към града с намерението да навредят на жителите му. Несъмнено идеята за гори, които ядат хора, ни се струва нечовешка и ужасна, но не се знае дали съвременниците на ДЖОН ЪСКГЛАС са гледали на това по същия начин. Тогава времената са били жестоки, а ДЖОН ЪСКГЛАС е средновековен крал и е действал както подобава на един средновековен крал, за да опази града и жителите му.

Често ни е трудно да съдим за морала на действията на ЪСКГЛАС, защото мотивите му са неясни. От всички магьосници АУРЕАТИ той е най-загадъчният. Никой не знае защо през 1138 година той прави така, че луната да изчезне от небето и да преброди всички езера и реки на Англия. Не знаем защо през 1202 година ЪСКГЛАС се скарва със зимата и я пропъжда от кралството си, в резултат на което през следващите четири години в Англия има само лято. Не знаем и защо в продължение на тридесет последователни нощи през май и юни 1345 година всички мъже, жени и деца в кралството сънуват, че са се събрали в една тъмночервена долина под бледозлатисто небе, за да строят висока черна кула. Всяка нощ те се трудят, а на сутринта се събуждат в леглата си смъртно уморени. Сънят престава да ги мъчи на тридесетата нощ, когато кулата и укрепленията й са завършени. От всички тези истории, особено от последната, оставаме с впечатлението, че се случват велики събития, но какви — не можем да кажем. Някои учени предполагат, че високата черна кула се намира в онази част на Ада, която ЪСКЛАС отнема от Луцифер и че там кралят построява укрепление, от което тръгва на война срещу враговете си в Ада. МАРТИН ПЕЙЛ обаче е на друго мнение. Той вярва, че съществува връзка между построяването на кулата и идването на Черната смърт в Англия три години по-късно. Кралството на ДЖОН ЪСКГЛАС в Северна Англия не дава толкова жертви, колкото южната му съседка, и според ПЕЙЛ причината за това е, че ЪСКГЛАС построява някакво защитно средство срещу болестта.

Но според „Есе върху възраждането на английската магия“ нямаме причина изобщо да размишляваме над тези неща. Според мистър НОРЕЛ и лорд ПОРТИСХЕД съвременният магьосник не бива да се рови в недоразбрани неща. Аз обаче казвам, че точно защото тези неща са недоразбрани, трябва да ги изучаваме.

Английската магия е странна къща, която ние, магьосниците, населяваме. Тя е построена върху основите, положени от ДЖОН ЪСКГЛАС, и да пренебрегваме тези основи е много опасно. Ние трябва да ги изучим, да узнаем от какво са направени, за да разберем дали ще ни издържат или не. В противен случай ще се появят пукнатини и в къщата ще нахлуят ветрове от Бог знае къде. Коридорите ще ни поведат към места, на които не искаме да отидем.

В заключение, макар да съдържа множество забележителни сведения, книгата на ПОРТИСХЕД е добър пример за непримиримото противоречие, заложено в сърцевината на съвременната английска магия: най-изтъкнатите ни магьосници постоянно заявяват за намерението си да премахнат всеки намек и следа от ДЖОН ЪСКГЛАС в английската магия, но нима това е възможно? Ние практикуваме магията на ДЖОН ЪСКГЛАС.

39

ДВАМАТА МАГЬОСНИЦИ

Февруари 1815 година

ОТ ВСИЧКИ ПРОТИВОРЕЧИВИ СТАТИИ, публикувани в „Единбург Ривю“, тази се оказа най-скандалната. В края на януари като че ли нямаше образован човек от единия край на страната до другия, който да не я беше чел и да не си беше съставил мнение за нея. Макар че статията беше анонимна, всички знаеха, че авторът е Стрейндж. О, разбира се, в началото някои хора се колебаеха и изтъкваха факта, че Стрейндж е разкритикуван наравно с Норел, може би дори повече. Но тези хора бяха окачествени от околните като много глупави. Нима Джонатан Стрейндж не беше известен като капризен и непредвидим човек, който напълно е в състояние да напише статия срещу себе си? И нима авторът не се представяше като магьосник? Кой друг би могъл да бъде? Кой друг би си позволил да се изказва така авторитетно?

1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 361
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)