Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
По-ентусиазираните почитатели на мистър НОРЕЛ ще се опитат да ни убедят, че той пристига в Лондон през пролетта на 1807 година като напълно завършен велик магьосник, най-яркото явление на своето време, но от разказа на ПОРТИСХЕД става ясно, че и той, и СТРЕЙНДЖ тръгват от едно съвсем колебливо начало и постепенно придобиват по-голяма увереност и опит. ПОРТИСХЕД не пропуска да спомене както успехите, така и провалите им. Глава пета съдържа трагикомичен разказ за продължителните им препирни с КРАЛСКАТА КОННА ГВАРДИЯ, започнали през 1810 година, когато на един от генералите хрумва оригиналната идея да замени конете на кавалерията с еднорози. Така той се надява да даде на войниците средство за пробождане на французите право в сърцата. За беда този великолепен план така и не бива приложен на практика, защото преди да набавят достатъчен брой еднорози, за да задоволят нуждите на кавалерията, мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ трябва първо да намерят поне един.
По-съмнително е качеството на втората част на книгата, където Негова светлост изоставя разказите и се заема да излага правила за разпознаване на почтената английска магия, с други думи, коя магия следва да наричаме бяла и коя — черна. Тук няма нищо ново. Ако читателят си направи труда да прегледа трудовете на съвременните изследователи на магията, той неизбежно ще забележи любопитно единомислие. Всички изреждат едни и същи събития от историята и използват еднакви аргументи в подкрепа на заключенията си.
Може би е време да се запитаме защо е така. Във всяка друга област на познанието кръгозорът ни се разширява посредством сблъсък на противоположни мнения и разумни спорове. В правото, теологията, историята и естествените науки има различни школи. Тогава защо в магията не чуваме нищо друго освен едни и същи изтъркани аргументи? Човек започва да се пита защо изобщо се излагат каквито и да било твърдения, след като всички са убедени в едни и същи истини. Тези скучни и монотонни доводи са особено очевидни в последните трудове по ИСТОРИЯ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ, които звучат все по-ексцентрично.
Преди осем години същият автор публикува „История на Краля Гарван за деца“, една от най-хубавите творби по рода си. Тя създава у читателя живо усещане за призрачността и чудото на магията на ДЖОН ЪСКГЛАС. Защо сега този автор твърди, че истинската английска магия започва от МАРТИН ПЕЙЛ през XVI век? В глава 6 на „Есе върху чудното възраждане на английската магия“ той заявява, че ПЕИЛ съзнателно се заема да изчисти английската магия от всичките й тъмни елементи. Авторът не привежда никакви доказателства за странното си твърдение — по причина, че такива доказателства не съществуват.
Според сегашното становище на ПОРТИСХЕД традицията, водеща началото си от ПЕЙЛ, е продължена и усъвършенствана от ХИКМАН, ЛАНЧЕСТЪР, ГУБЪРТ, БЕЛАСИС и сие (онези, които наричаме магьосници от СРЕБЪРНИЯ ВЕК), за да достигне славния си апогей в наши времена в лицето на мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ. Несъмнено това е възглед, който мистър СТРЕЙНДЖ и мистър НОРЕЛ с цената на големи усилия успяха да наложат. Но той е погрешен. МАРТИН ПЕЙЛ и магьосниците от СРЕБЪРНИЯ ВЕК нямат никакво намерение да полагат основите на английската магия. С всяко записано заклинание, с всяка своя дума те се опитват да възстановят славната магия на предшествениците си (онези, които наричаме магьосници от Златния век или АУРЕАТИ): ТОМАС ГОДБЛЕС, РАЛФ ДЕ СТОУКСИ, КАТРИН ОТ УИНЧЕСТЪР и най-вече ДЖОН ЪСКГЛАС. МАРТИН ПЕЙЛ е предан последовател на тези магьосници. Той цял живот съжалява, че се е родил двеста години по-късно.
Една от най-ярките характеристики на възраждането на английската магия е преосмислянето на ролята на ДЖОН ЪСКГЛАС. Днес като че ли името му се споменава единствено с цел да бъде охулено. Представете си мистър ДЕЙВИ, мистър ФАРАДЕЙ и други видни представители на научната мисъл да се чувстват длъжни в началото на всяка лекция да изразяват презрение и омраза към ИСАК НЮТОН. Или преди да обявят някое ново откритие в медицината, най-видните ни лекари да говорят за зловредното влияние на УИЛЯМ ХАРВИ.
Лорд ПОРТИСХЕД посвещава дълга глава от книгата си на доказателства в подкрепа на теорията, че ДЖОН ЪСКГЛАС не е — както всички смятат — основател на английската магия, защото и преди него на островите са живели магьосници. Аз не отричам това. Но категорично отричам твърдението, че преди ДЖОН ЪСКГЛАС в Англия е съществувала магическа традиция.
Да разгледаме тези първи магьосници, на които ПОРТИСХЕД отрежда такова голямо място. Кои са те? Единият е ЙОСИФ АРИМАТЕЙСКИ, магьосник, дошъл от Светите земи и посадил магическо дърво, което да предпазва Англия от зло, но доколкото ми е известно, той не се е задържал тук достатъчно дълго, за да научи някого от местните жители на това, което знае. Другият е МЕРЛИН, но тъй като по майка той е уелсец, а по баща адско изчадие, трудно би могъл да се причисли към традицията на почтената английска магия, чиито радетели са ПОРТИСХЕД, НОРЕЛ и СТРЕЙНДЖ. И кои са учениците и последователите на МЕРЛИН? Не можем да назовем нито един. Не, този път по изключение общоприетото мнение е правилно: магията по тези острови е отдавна отмряла, когато ДЖОН ЪСКГЛАС пристига от Феерия и създава своето кралство Северна Англия.