Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Млечно розовата ламперия бе оцапана с кръв. Недалеч беше проснато тялото на втора Сестра. Щом стигнаха до нея, видяха същото изражение на почуда във втренчените и в тавана очи.
— Какво става тук, в името на Създателя! — прошепна Себастиан под мустак.
Дженсън си каза, гледайки изненадата в очите на Сестрата, че вероятно и тя си е задала същия въпрос в последния миг от живота си.
Бърз поглед през прозореца разкри осеяно с хиляди трупове бойно поле.
— Трябва да изведеш императора оттук — каза Дженсън. — Явно не е тъй просто, както изглеждаше в началото. Прилича ми на капан. Но все пак ще се опитаме да завършим мисията докрай. Струва си да положим усилия — след това успехът ще е по-сладък.
Дженсън нямаше ни най-малка представа какво се случва около тях, умът и не го побираше. Интересуваше я само изпълнението на поставената цел. Докато тичаха през коридорите, следвайки звуците и водейки се по труповете, потъваха все по-дълбоко в недрата на Двореца на Изповедниците, далеч от прозорците, в мрак и тишина. Дълбоките сенки в залите и коридорите, където не достигаше почти никаква светлина, прибавяше ужасяващо нови измерения на трагичните събития.
Дженсън бе отвъд всеки шок, ужас и дори страх. Сякаш се гледаше някъде отстрани. Дори собственият и глас и звучеше далечно. По някакъв призрачен начин се дивеше на собствените си действия, на способността си да продължава напред.
Зад поредния завой попаднаха на група войници, скупчени в сенките на малко помещение. Бяха ранени, но живи. С тях имаше четири Сестри. Дженсън забеляза задъхания император Джаганг да наднича зад ъгъла, стиснал меча в кървавия си юмрук. Когато тя изтича към него, той се извърна и тя видя в очите му не очакваните страх или скръб, а ярост и твърда решителност.
— Близо сме, малката. Дръж ножа си в готовност и няма да пропуснеш шанса си.
Себастиан обходи околните врати, за да обезопаси района, раздаде съответните заповеди и няколко войници се втурнаха да ги изпълняват.
Дженсън не можеше да повярва на очите и ушите си.
— Императоре, трябва незабавно да се махнете оттук.
Той я изгледа изпод вежди.
— Да не си се побъркала?
— Разгромиха ни! Навсякъде лежат мъртви войници. Видях Сестри, разкъсани от някаква…
— Магия — ухили се той зловещо.
Тя примигна насреща му.
— Трябва да се махнете оттук, преди да са поразили и вас, Ваше сиятелство.
Усмивката се изпари от лицето му, изместена от шеметен гняв.
— Това е война! Какво е войната според теб! На война се убива. Те го правят, възнамерявам да им го върна тъпкано! Ако не ти стиска да използваш ножа си, подвий си опашката и тичай към хълма! Но да не си посмяла повече да ме молиш за помощ!
Дженсън не трепна.
— Няма да избягам. Имам причина да съм тук. Просто исках вие да се спасите, защото Орденът има нужда от вас, особено сега, когато изгубиха Брат Нарев.
Той изпухтя.
— Вълнуващо. — Обърна се към хората си, за да провери дали го слушат. — Половината да проверят стаята отсреща. Останалите — тук с мен. Искам ги тук, на светло. — Плъзна меча си пред лицата на четирите Сестри. — Две с тях, две с мен. И гледайте да не ме разочаровате точно сега.
Войниците и Сестрите се разделиха и заеха позиции. Половината хукнаха към отсрещната стая, другата половина останаха при императора. Себастиан вдигна ръка към Дженсън, която се втурна заедно с него след Джаганг.
— Ето го! — извика след миг императорът. — Там! Бързо!
Хайде!
Последва мощен взрив, от който Дженсън загуби почва под краката си и усети как полита към пода. Коридорът избухна в пламъци, заваля дъжд от отломки. Себастиан успя да я сграбчи за ръката и да я дръпне зад една странична врата, миг преди покрай главите им да прелети нещо огромно и тежко.
Мъжете пред тях завиха от болка. Неконтролируемите им писъци накараха Дженсън да потръпне. Следвайки Себастиан, тя продължи напред през пушека, в посоката, откъдето се носеха виковете. Освен пушека тъмнината също затрудняваше движението, но скоро стигнаха до телата. Имаше шепа оцелели, но по огромните кървящи рани личеше, че няма да е задълго. Последните мигове от живота им щяха да бъдат белязани от нечовешка агония. Дженсън и Себастиан се промъкнаха покрай умиращите, покрай кървавата касапница и разрушенията. Търсеха император Джаганг.
Там, сред разпарчетосаните мебели, стърчащи талпи, преобърнати маси и столове, стъклени и глинени съдове, го видяха. Бедрото на Джаганг зееше раздрано до кокал. Край него стоеше една Сестра, долепила гръб до стената. Беше препарирана през гърдите с дълга цепеница. Все още дишаше, но явно нищо не можеше да се направи за нея.