Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Вдигна ръце. Между разперените му длани бликна огън. Не беше обикновен огън, не приличаше на пламъците в камина, в него имаше нещо призрачно. Хем беше там, хем не беше. Реален, но в същото време нереален. Дженсън се почувства на границата на два свята — съществуващия и фантастичния.
При все това смъртната опасност, струяща от трептящия огън, бе недвусмислена.
Застинала в ужас, приклекнала край Джаганг, Дженсън нямаше какво да стори, освен да гледа как фигурата в дъното на коридора вдига ръце, заедно с тях се издигна и топката жълто син огън. Започна да се уголемява и върти, изглеждаше плашещо целеустремена. Дженсън разбра, че това огнено кълбо е движено от смъртоносен порив.
В следващия миг онзи запрати горящия ад към тях.
Джаганг твърдеше, че вижда Ричард Рал. Дженсън можеше да различи просто мъжки силует. Странно, но дори след като изпрати огъня към жертвите си, лицето на създателя му остана неосветено, скрито в сенките.
В полета си към целта кълбото ставаше все по-голямо, носеше се с все по-голяма скорост. Течният жълто син пламък изглеждаше като жив.
Макар че явно нямаше нищо общо с действителността.
— Магьоснически огън! — изпищя Сестрата и скочи на крака. — Скъпи Създателю! Не!
Жената хукна надолу по коридора, към приближаващия огън. Тичаше като обезумяла, разперила ръце встрани, обърнала длани към летящото кълбо, сякаш в опит да хвърли някакъв магически противодействащ щит, който Дженсън не забелязваше.
Колкото повече се приближаваше към тях, толкова по-голям ставаше огънят. Озаряваше стените, тавана, отломките, разпилени по пода. Сестрата продължаваше да тича с разперени ръце.
Огънят я връхлетя с неистова мощ, обливайки я в яркожълта светлина, тъй ярка, че Дженсън инстинктивно вдигна ръка пред очите си. Погълна я за миг, заглуши писъка и. Само секунда и с нея бе свършено. За момент огънят потрепна във въздуха и угасна, оставяйки зад себе си тънка струйка дим. Замириса на изгоряла плът.
Дженсън гледаше като обезумяла разигралата се пред очите и сцена. Не можеше да повярва, че животът може да бъде изтръгнат от някого с такава бързина и жестокост.
В дъното на коридора Господарят Рал подхвана между дланите си ново кълбо от ужасния магьоснически огън, повъртя го, докато се уголеми. За втори път вдигна ръце над главата си.
Дженсън не знаеше какво да прави. Краката и не искаха да помръднат. Знаеше, че не може да надбяга подобно нещо.
Свистящото кълбо бушуващ огън се затъркаля към тях и ставаше все по-голямо, озаряваше стените, след малко изпълни целия коридор — от стена до стена и от тавана до пода. Нямаше къде да се скрият.
Господарят Рал се обърна да си върви, оставяйки ги сами със своята съдба. Смъртта летеше като вихър към Дженсън и император Джаганг.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ТЪТЕНЪТ БЕШЕ УЖАСЯВАЩ. Гледката — парализираща.
Оръжие, създадено с една-единствена цел — да убива. Смъртоносна магия. Магията на Господаря Рал.
Този път нямаше Сестра на светлината, която да я поеме.
Магия. Магията на Господаря Рал. Тук е, но я няма.
В последния миг, преди да я застигне, Дженсън разбра какво трябва да направи. Хвърли се върху император Джаганг. В тази частица от секундата, преди да я застигне огънят, тя го покри с тялото си, както беше легнал, облегнат на стената, заслони го, все едно той беше малко дете.
Виждаше ослепителната светлина дори през здраво стиснатите си очи. Чуваше ужасяващия вой на бушуващи около нея пламъци.
Но не чувстваше нищо.
Огненото кълбо прелетя покрай нея и отмина нататък по коридора. Тя надзърна, отклонила едно око. В дъното на коридора магьосническият огън се сблъска със стената и се разлетя на ситни капки втечнен пламък, сравнявайки стената със земята.
В коридора изведнъж стана по-светло. Дженсън се надигна.
— Жив ли сте, Ваше сиятелство?
— Благодарение на теб — звучеше изумен. — Какво направи? Как така не…?
— Тихо. Останете легнал, за да не ви усети.
Нямаше време за губене. На това трябваше да се сложи край. Дженсън скочи на крака и се затича по коридора, стиснала ножа си в ръка. Вече виждаше съвсем ясно мъжката фигура, обвита в пушек. Човекът беше спрял и я гледаше. Докато тичаше към него, тя разбра, че това не е нейният брат. Беше старец, само кожа и кости. Носеше тъмна роба със сребърни ширити на ръкавите. Чупливата му бяла коса стърчеше на всички страни, но от това не изглеждаше по-малко властен.
Остана изумен да я види да тича насреща му, не можеше да повярва. Струваше му се невероятно, че е оцеляла след магьоснически огън. За него тя беше дупка в света. По изражението на светлокафявите му очи Дженсън разбра, че той го знае.