Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Фактът, че ще и се наложи да убие човек, не и се струваше толкова важен. Докато изкачваше тичешком стълбите, си мислеше само за ужаса, който Господарят Рал бе вкарал в нейния живот, в живота на близките и. Изпълнена със справедлив гняв, тя имаше намерение да сложи край на всичко това веднъж и завинаги.
Себастиан, който тичаше редом с нея, беше извадил меча си. Пред тях се носеха десетина здравеняци, предвождани лично от император Джаганг. Следваха ги стотици мрачни физиономии, до един решени да стъпчат врага категорично и безмилостно. Между Дженсън и щурмоваците тичаха Сестрите на светлината — невъоръжени, те разчитаха само на своята дарба.
На горната площадка с хлъзгава дъбова настилка всички спряха. Императорът се огледа в двете посоки. Една от задъханите Сестри разбута групата мъже.
— Ваше сиятелство! Тук нещо не е наред!
Единственият му ответ беше изпитателен мрачен поглед, търсещ жертвата си.
— Ваше сиятелство — продължи Сестрата, този път по-спокойно, — защо две тъй високопоставени особи — хора от изключително значение за каузата, в която вярват — ще останат сами в Двореца? Съвсем сами, дори без стражи на вратата! Нещо не е наред. Не биха останали тук съвсем сами.
Колкото и да гореше от желание да забие ножа си в Господаря Рал, Дженсън трябваше да се съгласи. Наистина нещо не се връзваше.
— Кой казва, че са сами? — попита Джаганг. — Да усещаш някаква магия?
Естествено, беше прав. Можеше да нахълтат през вратата и да бъдат посрещнати от хиляди насочени към тях мечове. Но това не беше много вероятно. По-скоро би било логично мястото да се охранява с някакъв вид магия.
— Не, не усещам магия — отвърна Сестрата. — Но това не означава, че не може да бъде използвана във всеки един момент. Ваше сиятелство, излагате се на необмислен риск. Опасно е да се втурвате след тях, при положение, че всичко тук е толкова нереално и объркано.
Тя не си позволи да използва думата „глупаво“. Джаганг явно не обърна особено внимание на думите и, вместо това свика хората си и изпрати по една дузина в двете разклонения на коридора. Само с едно щракване на пръстите му след всяка от двете групи войници хукна и по една Сестра.
— Разсъждаваш като офицер от зелената армия — обърна се Джаганг към Сестрата. — Майката Изповедник е далеч по-хитра и десет пъти по-коварна, отколкото я мислиш. Не е толкова глупава, че да опростява дотам нещата. Лично си била свидетелка на някои от номерата и. Този път не смятам да и се размине.
— В такъв случай защо двамата с Господаря Рал са сами тук? — намеси се Дженсън, забелязала, че Сестрата няма смелост да продължи разговора. — Защо се излагат на такава опасност?
— Какво по-добро скривалище от един пуст град? — попита Джаганг. — От един пуст дворец? Ако имаше стража, това би ни подсказало, че двамата са вътре.
— Но защо изобщо ще се крият, при това точно тук?
— Защото знаят, че каузата им е застрашена. Те са страхливци и искат да спасят кожите си. Когато хората са отчаяни и изпаднат в паника, често търсят спасение в дома си, крият се в места, които познават добре. — Джаганг отпусна длан на колана си и огледа внимателно околните коридори. — Това е нейният дом. В края на краищата те мислят само и единствено за собствената си кожа, а не за народа си.
Дженсън не можеше да се въздържи да не попита, макар Себастиан да я дърпаше назад, за да и покаже, че е време да млъкне. Тя вдигна ръка към огромните прозорци.
— Тогава защо позволяват да ги видим? Ако искат да се скрият, както предполагате, тогава защо застават до прозорците?
— Те са чудовища! — Кошмарните му очи фиксираха нейните. — Искали са да видят как приемам останките на Брат Нарев. Да са там, когато открия чудовищното им и гнусно убийство на един велик човек. Просто не са могли да се стърпят да изпитат подобно извратено удоволствие!
— Но…
— Напред! — заповяда той на хората си.
Докато императорът се отправяше надолу по коридора, Дженсън сграбчи Себастиан за ръката и го дръпна назад отчаяно.
— Наистина ли мислиш, че са те? Ти си стратег, отговори ми честно — наистина ли не виждаш в цялата тази работа нещо гнило?
Той проследи с поглед императора и свитата му, после я изгледа с пламнал поглед.
— Дженсън, нали искаше Господаря Рал. Това може да е единственият ти шанс.
— Но не разбирам защо.
— Не ми противоречи! Коя си ти, че да се мислиш за най-умна от всички!
— Себастиан.
— Не знам всички отговори! Нали затова сме тук!
Дженсън преглътна с мъка буцата в гърлото си.
— Просто се тревожа за теб, Себастиан, и за император Джаганг. Не искам и вашите глави да свършат на онзи кол.