Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— На бойното поле трябва да се действа, при това не само и единствено по предварително начертан план, а да се използва всяка възможност. Така е на война — тук хората понякога правят глупави и понякога дори налудничави неща. Може би тя и Господарят Рал просто са направили нещо глупаво. Трябва да се възползваш от грешките на врага. На война често печели онзи, който се впуска в атака въпреки обстоятелствата и използва всяка удала му се възможност. Не винаги има време да се премислят и обсъждат нещата.
Дженсън само го гледаше в очите. Коя е тя, та да съветва един императорски стратег как да води война!
— Исках само…
Той я сграбчи за дрехата и я придърпа към себе си. Пламналото му лице щеше да се пръсне от гняв.
— Наистина ли възнамеряваш да изпуснеш единствения си шанс да отмъстиш за убийството на майка си? Как би се почувствала, ако Ричард Рал наистина е достатъчно откачен, че да се скрие точно тук? Или пък ако е намислил нещо, кое то не сме предвидили? А ти си стоиш и си разсъждаваш!
Дженсън остана втрещена. Ами ако е прав? Ако наистина е прав?
— Ето ги! — чу се глас от дъното на коридора. Гласът на Джаганг. Дженсън го забеляза сред група войници, миг преди да завият зад ъгъла. — Хванете ги! Настигнете ги!
Себастиан я стисна за ръката, завъртя я и я блъсна напред по коридора. Дженсън успя да се задържи на крака и хукна презглава. Срамуваше се, задето си позволи да спори с хора, които познаваха войната във всичките и тънкости. За разлика от нея. Наистина, за коя се мисли тя? Та тя е никой. Двама велики мъже и бяха предоставили уникален шанс, а тя не правеше нищо, за да го реализира. Почувства се като глупачка.
Докато тичаха покрай прозорците — същите прозорци, до които само преди миг бяха стояли Майката Изповедник и Господарят Рал, — тя мярна нещо с периферното си зрение. Отвън се чу мощен гърлен рев. Дженсън се закова на място и протегна ръце, за да хване Себастиан.
— Виж!
Той хвърли нетърпелив поглед към войниците, които вече изчезваха зад ъгъла, но все пак се приближи до нея и погледна в посоката, в която бе вдигната треперещата и ръка.
Десетките хиляди кавалеристи пред Двореца се бяха разгърнали в боен ред, който се простираше далеч надолу към полите на хълма. Сякаш предстоеше нечувана битка. Всички размахваха заплашително мечове, боздугани и пики, препускаха като един и надаваха смразяващи кръвта бойни викове.
Дженсън наблюдаваше цялата картина като онемяла, не се виждаше никакъв враг. А мъжете атакуваха яростно с извадени оръжия. Предположи, че може би са видели вражеските части отвъд стените на Двореца, където тя нямаше видимост.
В следващия миг цялата огнева линия от бойци се сблъска със стена от Д’Харански войници — която не беше там.
Дженсън не можеше да повярва на очите си. Съзнанието и се опитваше да подреди нещата, но ужасяващата гледка отвън оставаше без обяснение. Ако не бе последвал този внезапен сблъсък, довел до хиляди ранени сред техните воини, тя не би повярвала на очите си. Бойното поле се покри със съсечени тела на коне и хора. Част от животните заотстъпваха, други се сриваха на земята с изпотрошени нозе. Във въздуха се завихриха човешки глави и крайници, сякаш отсечени с мощните удари на невидими мечове. Всичко потъна в кръв. Войниците бяха отблъснати от разкъсващи телата им удари. Тъмносивата и кирлива кавалерия на Императорския орден изведнъж се обагри в червено. Клането бе тъй ужасяващо, че зелената трева също стана червена, целият хълм почервеня.
Там, където допреди броени мигове се чуваха бойни викове, избухнаха писъци на ужас и болка. Осакатени, разпарчетосани, смъртно ранени, войниците започнаха отстъпление в отчаян опит да се спасят. Но спасение нямаше. Отвсякъде дебнеше хаос и смърт.
Ужасена, Дженсън се вгледа в неразбиращото лице на Себастиан. Преди някой от двамата да е успял да каже нещо, сградата се разтресе, сякаш ударена от гръм. Почти веднага след това коридорите се изпълниха с гъст пушек и пламъци. Себастиан я сграбчи за ръката и двамата се хвърлиха в един страничен коридор срещу прозорците.
Край тях всичко забоботи, разлетяха се трески, столове, горящи завеси. Върху стените заваля дъжд от стъкло и метал.
Веднага щом пушекът и пламъците утихнаха, Дженсън и Себастиан, и двамата извадили оръжията си, хукнаха в посоката, в която се бе изгубил императорът.
Тя забрави всичките си въпроси и възражения — те вече не бяха важни. Важното беше само, че Ричард Рал е тук. Дженсън трябваше да го спре. Най-сетне удари нейният час. Гласът също я насърчаваше да върви напред. Този път тя не се опита да го заглуши. Този път го остави да разгаря огъня на бушуващата и жажда за мъст. Този път му позволи да я зареди с неутолима страст да убива.