Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Прости ми, скъпи Създателю. Прости ми, скъпи Създателю — повтаряше си тя шепнешком с треперещи устни. Извърна очи да ги погледне. — Моля ви — пророни, от носа и течеше кръв, — моля ви, помогнете.
Беше съвсем близо до императора. Вероятно го бе защитила с дарбата си, привличайки върху себе си цялата вражеска сила, за да му спаси живота. А сега се гърчеше в предсмъртна агония.
Себастиан бръкна под наметалото си и в следващия миг в ръката му блестеше ятаган. Острието посрещна стената с мощен трясък. Главата на Сестрата се изтърколи от раменете и и заподскача сред прашните отломки на пода.
Себастиан дръпна с все сила да освободи оръжието си. Прибра го в калъфа на кръста си и се обърна към Дженсън. Тя се вгледа с ужас в ледено сините му очи.
— Ако беше ти — рече той, — щеше ли да искаш да те оставя да изпиташ такова нечовешко страдание?
Цялото и тяло се разтресе неконтролируемо, устата и не можеше да промълви нито дума. Тя се обърна и падна на колене край императора. Той сигурно изпитваше ужасяваща болка, но сякаш не забелязваше зейналата рана. Усещаше само, че не може да движи крака си. Опита се да попритвори раната с една ръка, но продължаваше да губи много кръв. С другата си ръка успя да се придърпа встрани, където можеше да се облегне на стената. Дженсън не беше лечител и нямаше представа какво трябва да се направи, знаеше само, че трябва да действа бързо, ако иска да спре кръвоизлива.
С плувнало в пот и прах лице, Джаганг вдигна меча си и посочи към един страничен коридор.
— Тя е, Себастиан! Беше ей там! Почти я бях стигнал. Не я оставяй да се изплъзне!
Появи се една Сестра, проправяйки си път през хаоса от натрошени мебели и тела. Не обърна внимание на никой от стенещите войници.
— Ваше сиятелство! Чух ви! Тук съм. Ще ви помогна.
Джаганг кимна, отпуснал ръка върху повдигащия се яростно гръден кош.
— Не я оставяй да се измъкне, Себастиан! Върви!
— Да, Ваше сиятелство. — Себастиан хвърли бърз поглед към Сестрата, която се опитваше да преодолее преградата на една обърната маса, после хвана Дженсън за рамото. — Остани при тях. Тя ще ви пази и двамата. Веднага се връщам.
Дженсън посегна да го сграбчи за ръкава, но той вече беше хукнал, тичешком свика останалите невредими войници да го последват. Поведе ги по коридора и потъна в тъмнината. Изведнъж Дженсън се оказа сама с ранения император, Сестрата и гласа.
Измъкна парче завеса, затиснато под развалините.
— Губите кръв. Трябва да затворя раната колкото се може по-добре. — Вгледа се в кошмарните очи на Джаганг. — Ще можете ли да я държите затворена, докато бинтовам?
Той се ухили. По лицето му продължаваше да избива пот, в прахта оставаха влажни струйки.
— Изобщо не ме боли, малката. Давай. Изпитвал съм далеч по-голяма болка. Побързай!
Дженсън започна да увива крака му с мръсната завеса, Докато Джаганг държеше притворена раната, колкото му бе възможно. Кръвта бликаше толкова силно, че финият бял плат почти моментално ставаше червен. Сестрата отпусна ръка на рамото на Дженсън и се зае да помага. Дженсън продължаваше да бинтова, докато онази постави ръцете си от двете страни на огромната рана.
Джаганг изкрещя от болка.
— Съжалявам, Ваше сиятелство, но трябва да спра кървенето, иначе ще умрете.
— Направи го, тъпа кучка такава! Ще ме умориш с приказките си!
Сестрата закима уплашено, очевидно потресена от това, което и се налагаше да стори, но в същото време съзнаваща, че няма друг избор. Затвори очи и отново притисна треперещите си ръце до косматия, плувнал в кръв крак на Джаганг. Дженсън се отдръпна, за да и освободи място за действие. Пред очите и жената призова незнайни магически сили, които закръжиха над раната на императора.
Отначало не се виждаше нищо. Джаганг стисна зъби, потискайки силната болка, докато магията на Сестрата започна да действа. Дженсън гледаше втрещена как дарбата може да се използва, за да се помогне на някого, вместо да наранява. Запита се дали Императорският орден вярва, че дори тази магия, с която се спасяват човешки животи, е вредна. В сумрака Дженсън видя как бликащият буен поток кръв изведнъж секва и започва да сълзи едва.
Взря се в мрака, напрегна поглед сред сенките, докато Сестрата, вече спряла кървенето, започна да движи ръцете си, явно за да затвори ужасната рана. Надвесена близо до лицето му, Дженсън го чу да шепне.
— Ето го. — Дженсън вдигна глава. Джаганг се взираше в дъното на коридора. — Ричард Рал. Ето го, Дженсън. Той е.
Тя проследи погледа на императора, ръката и стисна дръжката на ножа. Въпреки мрака на фона на пушека се очерта мъжки силует. Гледаше ги.