Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Дженсън тичаше по широките коридори, от двете страни на които имаше вдълбани в стените гранитни ниши, украсени с по някой и друг изящен предмет. Прелетя през двойна врата и се озова в огромна зала. Размерите и великолепието и я оставиха без дъх. Сводестият таван бе изографисан с рисунки на хора в роби. Под внушителните фигури тръгваше обръч от кръгли прозорчета, през които влизаше мека светлина. Леко встрани бе издигнат подиум във формата на полукръг, върху който бяха наредени столове и тежка резбована маса. На няколко места се виждаха сводести портали, от които тръгваха стълби, извеждащи към красиви балкони с усукани полирани перила от махагон.
По всичко личеше, че това е залата, от която Майката Изповедник ръководи Средната земя. Вероятно на балконите бяха предвидени места за наблюдатели и високопоставени лица, които да присъстват на процедурите.
Дженсън забеляза между колоните в другия край на залата да се промъква фигура. В същия миг през друга врата вдясно от нея връхлетя Себастиан, следван от отряд войници.
Себастиан вдигна меча си и посочи.
— Ето я! — Беше останал почти без дъх. В сините му очи бушуваше ярост.
— Себастиан! Трябва да се махаме оттук. Трябва да се погрижим за безопасността на императора. Той е сам. По бързай.
Войниците се разгърнаха и покриха всяко ъгълче от просторното помещение — като глутница вълци, надушила следа.
Себастиан разпалено вдигна меча си във въздуха.
— Не и преди да я пипна. Джаганг най-сетне ще залови Майката Изповедник.
Дженсън извърна поглед в посоката, в която сочеше мечът му? и забеляза в другия край на стаята висока жена. Беше облечена в семпла, грубо изтъкана ленена роба, украсена на шията с жълти и червени мъниста. Прошарената и коса бе разделена на път по средата и подчертаваше четвъртитото и лице.
— Майката Изповедник — прошепна Себастиан, опиянен от близостта си до нея.
Дженсън го изгледа изпод вежди.
— Майката Изповедник? — Не си представяше жената на Господаря Рал толкова стара, почти като негова прапрабаба.
— Какво виждаш, Себастиан?
Той я стрелна с доволен поглед.
— Майката Изповедник.
— Как изглежда? С какво е облечена?
— С онази своя бяла копринена рокля, разбира се. — Яростта отново се разпали в погледа му. — Как е възможно да не я виждаш?
— Готина кучка — обади се един войник зад Себастиан.
Беше ухилен до ушите, не можеше да откъсне поглед от жената в дъното на залата. — Ама е запазена за императора.
Всички останали мъже бяха вперили в нея същите сластни и ненаситни погледи. Дженсън дръпна Себастиан за ръката и го завъртя към себе си.
— Не! — изсъска тя в ухото му. — Не е тя!
— Да не си се побъркала? Да не мислиш, че не знам как изглежда Майката Изповедник?
— И аз съм я виждал — обади се войникът зад него. — Сигурен съм, че е тя.
— Напротив, не е тя — продължи да настоява Дженсън, докато се опитваше да удържи Себастиан. — Сигурно е някаква магия. Пред теб стои една старица, Себастиан. В цялата тази работа има нещо абсолютно ненормално. Трябва да се…
Войникът зад Себастиан изръмжа. Мечът му издрънча върху мраморния под, ръцете му се вдигнаха към гърдите. Той политна на една страна като отрязано дърво и се строполи на земята. Останалите започнаха да окапват като круши. Туп, туп, туп, падаха един след друг. Дженсън застана пред Себастиан и го обви колкото можа с ръцете си.
В залата изригна мощна светкавица. Свистящата дъга се заизвива пред очите им и се спусна след бягащите към ъглите оцелели войници. Нямаха шанс. Покоси ги за частица от секундата. Дженсън погледна през рамо и видя как старицата вдига ръка встрани, към още няколко войници и една Сестра, които се носеха към нея. Войниците, покосени от невидима сила, останаха на място. Тежките им, бездиханни тела се плъзнаха по полирания под и спряха на известно разстояние.
Сестрата вдигна ръце, Дженсън предположи, че вероятно иска да се защити с някаква противодействаща магия, макар и да не се виждаше нищо. При следващото вдигане на ръцете и Дженсън не само видя, но и чу как от пръстите на Сестрата се изстрелва светкавица.
Всички войници бяха обезвредени, лежаха мъртви на пода. Всички освен Себастиан. Старицата можеше да се съсредоточи изцяло върху Сестрата. Повехналите и ръце отблъснаха атаката и насочиха светкавицата обратно към източника и.