Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Около него имаше магическа мрежа, Ваше сиятелство — обади се Сестра Пердита, сякаш отговаряше на незададен въпрос. Дженсън не я бе чула да приближава. — Заклинанието е трябвало да държи главата в това състояние, докато извадите бележката. С това сте задействали разлагащата сила на магията. След това останките са подложени на разложение, каквото биха претърпели при нормални обстоятелства до сегашния момент.
Императорът я гледаше студено и мрачно. Дженсън не можеше да бъде сигурна какво точно му се върти в главата, но виждаше бушуващата ярост, набираща сила в кошмарните му очи.
— Това е изключително сложна и мощна магия, предпазваща главата до появяването на желания от тях човек, който да издърпа бележката — продължи Сестра Пердита тихо. — Както изглежда, заклинанието е било насочено към вас, Ваше сиятелство.
За един дълъг, ужасяващо дълъг миг Дженсън си помисли, че Джаганг ще завърти меча в ръката си и без да каже нито дума, ще обезглави жената.
Изведнъж един от офицерите нададе тревожен вик, сочейки към Двореца на Изповедниците:
— Вижте! Тя е!
— Скъпи Създателю — пророни Себастиан, който вдигна глава почти веднага и успя да зърне силуета край прозореца.
Надигна се глъчка, всички крещяха, че са я видели. Дженсън застана на пръсти, за да погледне между едрите тела на блъскащите се войници и офицери, покрай отраженията в стъклата. Стори и се, че мярна нещо в сумрака зад прозорците. Вдигна ръка над очите си, за да вижда по-добре. Мъжете около нея зашепнаха трескаво.
— Ето там! — чу се глас от другата страна на Джаганг. — Вижте! Господарят Рал! Ето го! Господарят Рал!
Тези думи смразиха кръвта в жилите и. Звучаха нереално. Започна да си ги повтаря наум отново и отново, бяха толкова шокиращи, че изпитваше нужда да ги чува хиляди пъти, за да е сигурна в онова, което си мисли, че чува.
— Ето там! — обади се трети. — Тръгват нататък! Двамата са!
— Виждам ги — изръмжа Джаганг, проследявайки силуетите с черния си поглед. — Бих познал тази кучка и в най-отдалеченото кътче на отвъдния свят. Ето го там — Господарят Рал е с нея!
Дженсън успя да мерне две прелитащи сенки зад прозорците.
Джаганг раздра въздуха с меча си и даде заповед на хората си.
— Обградете Двореца, за да не могат да избягат! — Обърна се към офицерите си: — Щурмоваците тръгват с мен! Също и дузина Сестри! Сестра Пердита — оставаш с другите Сестри тук навън. Не искам пиле да прехвръкне покрай вас.
Погледът му потърси Себастиан и Дженсън. Когато ги забеляза сред обкръжението си, пламналият му поглед се спря върху Дженсън.
— Ако искаш да се възползваш от шанса си, момиче, тръгвай с мен!
Докато двамата със Себастиан хукваха след император Джаганг, тя осъзна, че държи ножа в стиснатия си юмрук.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
СЛЕДВАЙКИ ДЖАГАНГ ПО ПЕТИТЕ в сенките на извисяващите се до небесата мраморни колони, Дженсън хукна нагоре по широкото бяло стълбище. През цялото време усещаше на кръста си приятелската ръка на Себастиан. На лицата на придружаващите ги мъже беше изписана мрачна решителност.
Щурмоваците, опаковани в кожа, ризници и тежки наметала, извадиха къси мечове, огромни боздугани и секири с една ръка, докато в другата стискаха кръгли железни щитове, от чиято външна страна имаше шипове, превръщащи ги не само в средства за защита, но и за нападение. Целите тела на бойците бяха опасани в ремъци, също обковани с остри шипове. Така ръкопашният бой ставаше изключително опасен и болезнен за противника. Дженсън не можеше да си представи, че някой ще посмее да нападне толкова тежко въоръжени и страховити на вид мъже.
Здравеняците летяха нагоре по стълбата с нечовешки ревове, пометоха огромната порта, сякаш беше скована от кибритени клечки, изобщо не си направиха труда да проверят Дали не е отключена. Докато претичваше през прага, Дженсън заслони лицето си с длан, за да се предпази от дъжда стърготини и трески.
Тропотът на ботуши закънтя оглушително през огромното фоайе. Високи прозорци от бледосиньо стъкло между полирани бели мраморни колони хвърляха по плочите под краката на войниците блестящи искри. Мъжете се вкопчиха с гигантските си ръце в полираните перила и се втурнаха по стълбите към горните етажи, където бяха мярнали Майката Изповедник и Господаря Рал. Звукът на ботуши по камъка отекваше из пищното стълбище.
Дженсън не можеше да потисне вълнението си при мисълта, че може би това ще е денят на развръзката. Беше само на един нож разстояние от свободата си. Сега всичко зависи от нея. Само тя може да се справи. Тя е непобедима.