Пробуждането на демона

Пони завари Елбраян да зарива жаравата от огъня и безшумно се приближи до него.

Младият мъж се изправи и я погледна. Бяха сами, за първи път съвсем сами, а имаха да си кажат толкова много, да си зададат толкова въпроси, че не знаеха откъде да започнат, затова просто стояха един срещу друг като двама противници в дуел и бавно се въртяха в кръг, както биха сторили две пантери, натъкнали се неочаквано една на друга.

В очите на Пони Елбраян откри напрежение, каквото не бе виждал досега, жажда или може би ярост, някакво силно чувство, което я караше да не откъсва поглед от лицето му и да дъвче нервно долната си устна.

Постепенно младият мъж изпадна в същото състояние, единственото, което виждаше, беше Пони. В този миг за него съществуваше единствено тя, единствено тези яркосини очи, които го изгаряха и нежните устни, които го мамеха.

Двамата продължаваха да се въртят в кръг и всяко движение ги доближаваше още мъничко един до друг.

Рязък звук, долетял откъм гората, ги стресна и ги извади от унеса. Никой от тях не знаеше какво ги бе сепнало, нито пък искаше да разбере.

— Ела! — рече Елбраян и като я хвана за ръка, я поведе по една заснежена пътека.

Не след дълго излязоха от гората и се озоваха на просторна поляна, където ги очакваше Симфония. Точно както бе очаквал, усмихна се младият мъж. Нещо повече, той сам беше използвал телепатичната си връзка с животното и го бе помолил да дойде там.

Когато ги видя, жребецът се изправи на задните си крака и изпръхтя, а дъхът му излизаше на кълбета в мразовитото утро.

— Ела — повтори Елбраян и поведе Пони към жребеца.

Сега, когато Симфония беше с него, пазителят знаеше точно къде иска да отиде, знаеше кое бе единственото място, подходящо за първата му среща насаме с Пони. Дали обаче животното щеше да приеме двама ездачи, запита се той, докато внимателно се приближаваше към него.

— Спокойно, приятелю — меко каза Елбраян и като го погали по кадифената муцуна, взря се в дълбоките му очи.

Получи отговор само след миг и кимна на Пони.

— Красив е — рече тя, думи, които бледнееха пред великолепието на Симфония, ала всъщност нямаше такива, които да опишат възхитителното животно по достойнство.

Елбраян я улови за ръката и внимателно й помогна да яхне Симфония.

Жребецът изпръхтя и нервно тръсна глава, но веднага се успокои и прие новата си ездачка. Сега предстоеше истинското изпитание — Елбраян затаи дъх и скочи върху гърба на коня, пред Пони.

Симфония дори не трепна, готов да препусне при първия знак.

И точно това стори! Бърз като вятъра, той се носеше по пътеките, летеше между дърветата така вихрено, че Пони запищя от страх и удоволствие и толкова силно стисна Елбраян през кръста, че след всеки скок на животното той оставаше без дъх.

Не след дълго достигнаха горичката с форма на диамант. Боровете и високите смърчове бяха побелели, ала силният вятър бе отвял снега наоколо. Симфония спря и двамата скочиха на земята Пони отиде до главата на жребеца и се загледа в тъмните му очи. Дишаше накъсано, ръцете й леко трепереха. У Симфония имаше нещо толкова първично, така волно и неконтролируемо, така ужасяващо силно. И все пак, ето че беше невредима, останала без дъх от радост и вълнение.