Кладенецът на възнесението

Елънд погледна Демоа.

— И не е единственият, милорд — каза Демоа. — Неколцина членове на паството също твърдят, че са видели инквизитор да се навърта около Кредик Шау. Отначало не им повярвах, но Ларн е човек, на когото може да се има доверие. Щом твърди, че го е видял, значи е така. Очите му са като на Калаено око.

Елънд кимна замислено и нареди усилен патрул да наблюдава района непрекъснато. След това насочи вниманието си към операцията по добиването на дърва за отопление. Раздели хората на групи, даде им нареждания и ги прати да започват, а други — да съберат още доброволци.

Забеляза ентусиазирани пламъчета в очите на хората. Знаеше какво е това. Произхождаше от задоволството, че вършиш нещо полезно, че не седиш в ръце с джобовете в очакване да те сполети съдбата.

Елънд се върна при картата и постави няколко кръстчета. С крайчеца на окото си забеляза, че се приближава Хам.

— Тук сте значи! — възкликна Хам. — Чудех се защо площадката за упражнения пустее.

Елънд се усмихна.

— Пак ли си облякъл униформа? — попита Хам.

Елънд носеше белия мундир. Изработен така, че да прави впечатление сред покрития с пепел град.

— Нали я виждаш.

— Жалко — рече Хам с въздишка. — Никой не бива да носи униформа.

Елънд повдигна въпросително вежди. С наближаването на зимата Хам най-сетне бе добавил към облеклото си риза под елека. Но нямаше нито наметало, нито куртка.

Елънд отново се наведе над картата.

— С униформа ми е по-удобно. Чувствам се по-уверен. Между другото, този твой елек също може да се възприеме като униформа.

— В никакъв случай.

— Така ли? — попита Елънд. — Хам, няма нещо, което да подсказва, че един човек е Главорез, повече от липсата на топли дрехи в облеклото му през зимата. Човек избира облеклото си, за да общува с другите, да им подсказва какъв е — и това е основното предназначение на униформата.

— Интересна гледа точка върху въпроса.

— Какво? — Елънд го погледна. — Никога ли не сте спорили за това с Бриз?

Хам поклати глава и погледна към групичките, които още обсъждаха дадените им разпореждания.

„Променил се е — помисли Елънд. — Всички тези проблеми, с които трябваше да се справяме, са променили и него“. Напоследък Главорезът бе станал по-смълчан — и по-съсредоточен. Разбира се, той имаше много повече да губи от останалите. Хам беше семеен човек, макар да не обичаше да говори за своята Мардра и децата. Елънд подозираше, че това е навик, останал от времето, когато е живял разделен от тях, за да не ги излага на опасност.

„Целият град е моето семейство“ — помисли си той, докато наблюдаваше как войниците се отправят по задачите си. Някои биха сметнали, че събирането на дърва за отопление е досадна и ненужна работа, когато отвън са се разположили три армии. Но Елънд знаеше, че мръзнещото население ще посрещне дървата със същата благодарност, с каквато и спасението от тези три армии.

Истината беше, че Елънд се чувстваше като тези войници. Изпитваше задоволство — дори тръпка, — че прави нещо, че помага.