Кладенецът на възнесението

Елънд изведе коня си от тунела. Обърна се и огледа градската стена. Надяваше се, че войниците в този участък са получили съобщението и няма да го вземат за шпионин или съгледвач на вражеската армия. Не му се щеше да си намери място в биографиите на Тиндуил като бивш крал, загинал от стрелата на свой войник.

Хам го последва с една дребна побеляла женица. Както Елънд бе предположил, Хам без усилие откри водач, който да ги изведе от града.

— Ето, готово — каза жената и се подпря на бастуна си.

— Благодаря ти, добра жено — каза Елънд. — Днес изпълни дълга си пред народа.

Тя изсумтя презрително и повдигна вежди — макар че според Елънд бе почти сляпа. Той се засмя, извади една кесия и я пусна в шепата й. Тя бръкна вътре с кривите си пръсти и преброи парите.

— Три повече?

— Да. Искам да оставиш тук съгледвач, който да чака, докато се върнем.

— Докато се върнете? — повтори жената. — Не бягате ли?

— Не — отвърна Елънд. — Имам малко работа при една от армиите.

Жената отново повдигна вежди.

— Какво пък, ваша воля. — Обърна се и закуцука към тъмния отвор. — За три клипса ще накарам някой от внуците ми да поседи тук няколко часа.

Хам я изпрати с поглед, в който се долавяше симпатия.

— От колко време знаеш за това място? — попита Елънд. Неколцина навъсени мъже вече затваряха прохода. Наполовина прокопан, наполовина изсечен в стените, тунелът бе забележително постижение. Дори след като научи, че съществуват такива проходи, Елънд все още не можеше да свикне с мисълта, че само на няколко минути езда от Цитаделата Венчър има отвор, през който може да се напусне градът.

— От доста години — отвърна Хам. — Баба Хилде ми даваше сладки още докато бях съвсем малък. Разбира се, това бе доста примитивен начин да ме накара да си държа езика зад зъбите — и да не разправям наляво-надясно, че превежда хора през стената. Когато пораснах, вкарвах оттук Мардра и децата.

— Чакай — спря го Елънд. — Ти си израсъл в Лутадел, така ли?

— Разбира се.

— На улицата, като Вин?

Хам поклати глава.

— Не съвсем като Вин. Не мисля, че някой може да е израсъл като нея. Имах родители скаа, но баба ми е била от благороднически род. Живеех в подземния свят, но родителите ми се грижеха за мен, докато пораснах. Освен това бях доста едро момче. Предполагам, че всичко това има значение.

Елънд кимна.

— Няма да наредиш да затворят прохода, нали? — попита Хам.

— Че защо да нареждам да го затварят? — Елънд го погледна изненадано.

Хам сви рамене.

— Е, зная, че не е съвсем законно. Вероятно мнозина са избягали от града през този тунел. Баба Хилде е известна като човек, който прибира парите и не задава въпроси. Дори често да мърмори.