Вихърът на Жътваря

— Да съм го видяла? — изсмя се Смайлс. — Никога не бих се доближила толкова до теб, полукръвен, вярвай ми.

— Става все по-добричка — подхвърли Кътъл на Корик, а той само изсумтя.

— Млък — сряза ги Фидлър. — Не се знае кой още живее в тези гори — или кой би могъл да използва пътя.

— Сами сме — каза Ботъл, бавно седна и се стисна за слепоочията. — Криенето на четиринайсет сумтящи и пърдящи войници не е лесна работа. А стигнем ли до по-населени райони, ще стане още по-лошо.

— Да накараш един нещастен маг да си затвори устата е още по-трудно — каза Фидлър. — Всички да си проверят снаряжението. Искам да сме навлезли много по-навътре в тези гори, преди да се окопаем за деня.

През последния месец на корабите Ловците на кости бяха променяли цикъла си на спане. Адски трудно за постигане, както се оказа. Но вече почти всички бяха привикнали с дневния сън и нощното бодърстване. „Загубихме си загара.“ Фидлър отиде при дърветата, където се беше свил Геслер.

„Освен този златокож кучи син и косматия му ефрейтор.“

— Твоите готови ли са?

Геслер кимна.

— Тежките се оплакват, че бронята им ще ръждяса.

— Стига да внимават да скърца до минимум, няма проблем. — Фидлър погледна скупчените войници на Геслер, после своите. — Голяма армия, няма що — въздъхна той.

— Голямо нашествие, да — съгласи се Геслер. — Да знаеш някой досега да го е правил така?

Фидлър поклати глава.

— Но пък има някаква шантава логика в това, нали? Едурите са се разпръснали и са малко, според всички донесения. Потиснатите са безброй — всички тези проклети ледерии.

— Онзи отряд, дето мина току-що, не ми изглеждаше никак потиснат, Фид.

— Е, все ще разберем кое как е, нали? Давай да го започваме това нашествие.

— Момент — рече Геслер и отпусна опърлената си ръка на рамото на Фидлър. — Тя изгори шибаните транспортни, Фид.

Сержантът потръпна.

— Трудно е да не схванеш смисъла на това, не мислиш ли?

— Кой смисъл имаш предвид, Геслер? Този патрулите на брега да видят пламъците или този, че за нас няма връщане назад?

— Гуглата да ме вземе, мога да сдъвча само по една мръвка наведнъж, нали? Да започнем с първото. Ако аз бях тази проклета империя, щях да наводня крайбрежието с войници още преди да е свършил този ден. И колкото и Мокра да знаят сегашните ни отдельонни магове, ще загазим здраво. Рано или късно, Фид.

— Това преди да почнем да леем кръв ли ще бъде, или след?

— Дори не мисля за когато започнем да избиваме проклетите от Качулатия Тайст Едур. Мисля за днес.

— Някой се спъва в нас, ставаме гадни и мръсни, след което драсваме.

— И се опитваме да останем живи, да. Страхотно. А ако тези ледерии не са дружелюбни?

— Просто продължаваме и крадем каквото ни трябва.

— Трябваше да дебаркираме масирано, не само морската пехота. Тогава да ги видим какво могат да хвърлят срещу нас.