20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вярно е това — каза д’Артанян и погледна неволно диаманта на кралицата върху пръста на Мазарини.
Мазарини забеляза посоката на погледа и полекичка обърна пръстена с диаманта надолу.
— Значи аз искам — продължи той с тънка усмивка — Да им попреча да бъдат неблагодарни спрямо мене.
— Християнско милосърдие е да не въвеждаш ближния си в изкушение — забеляза д’Артанян.
— Точно затова и искам да замина преди тях — каза Мазарини.
Д’Артанян се усмихна; той разбираше много добре това италианско лукавство.
——
1 Така се нарича въстанието на сицилииците срещу френското господство (Анжуйската династия) през 1282 г., при което въстаналите убили всички, които говорели зле италиански. — Б. пр.
Мазарини видя усмивката му и се възползува от момента.
— Значи вие ще започнете с това, че ще ми помогнете да изляза пръв от Париж, нали, мили господин д’Артанян?
— Тежка задача, ваше високопреосвещенство! — отговори д’Артанян, като прие предишния си сериозен вид.
— Но — каза Мазарини, като го гледаше внимателно, за да не изпусне нито за миг израза на лицето му, — но вие не направихте всички тия забележки за краля и за кралицата.
— Кралят и кралицата са мои крал и кралица, ваше високопреосвещенство — отговори мускетарят. — Моят живот им принадлежи, аз им го дължа. Ако те го поискат, няма какво да възразя.
„Точно така — промърмори съвсем ниско Мазарини. — И тъй като твоят живот не ми принадлежи, трябва да го купя от тебе, нали?“
И с дълбока въздишка почна да обръща пръстена с диаманта нагоре.
Д’Артанян се усмихна.
Тия двама мъже се схождаха в едно — в лукавството. Ако се схождаха също така в смелостта, единият би накарал другия да извърши велики дела.
— Но, разбира се — каза Мазарини, — щом искам от вас тая услуга, имам намерение да ви бъда признателен за, нея.
— Ваше високопреосвещенство има само намерение ли? — попита д’Артанян.
— Вижте, мили господин д’Артанян — рече Мазарини. като свали пръстена от пръста си, — ето един диамант; който някога е бил ваш. Справедливостта изисква да ви се върне; вземете го, много ви се моля.
Д’Артанян не остави Мазарини да повтори молбата си; той взе пръстена, погледна дали камъкът е същият и след като се увери, че бистротата му е хубава, сложи го на пръста си с неизразимо удоволствие.
— Аз държех много на него — каза Мазарини, като, придружаваше камъка с последен поглед, — но няма значение, аз ви го давам с голямо удоволствие.
— Аз го приемам, както ми е даден, ваше високопреосвещенство. Сега да поговорим за вашите дребни работи. Вие искате да заминете преди другите, нали?
— Да, държа на това.
— В колко часа?
— В десет.
— А в колко часа заминава кралицата?
— В полунощ.
— Тогава е възможно това: извеждам ви от Париж, оставям ви отвъд бариерата и се връщам за кралицата.
— Чудесно, но как ще ме изведете от Париж?
— О, това е вече моя работа!
— Давам ви пълна власт; вземете за конвой, колкото искате души.
Д’Артанян поклати глава.
— Струва ми се обаче, че това е най-сигурното средство — допълни Мазарини.
— Да, за вас, ваше високопреосвещенство, но не за кралицата.
Мазарини прехапа устни.
— Тогава как ще действуваме? — попита той.
— Оставете всичко това на мене, ваше високопреосвещенство.
— Хм!
— Оставете аз да се разпореждам с всичко.
— Обаче …
— Или потърсете друг — прибави д’Артанян и обърна
гръб.
„Ох! — каза си Мазарини съвсем ниско. — Май че си отива с диаманта“. И го повика назад.
— Господин д’Артанян, мили господин д’Артанян! — каза той с ласкав глас.
— Какво ще заповядате, ваше високопреосвещенство?
— Отговаряте ли за всичко?
— Не отговарям за нищо; ще се постарая, доколкото
мога.
— Доколкото можете?
— Да.
— Е добре, доверявам се на вас.
„Голямо щастие!“ — помисли си д’Артанян.
— Значи вие ще бъдете тук в девет часа и половина?
— И ще намеря ваше високопреосвещенство готов?
— Сигурно, съвсем готов.
— Решено. Сега ваше високопреосвещенство ще бъде ли тъй добър да ме заведе при кралицата?
— За какво?
— Бих желал да получа заповедите лично от нейно величество.
— Тя ми възложи да ви ги предам.
— Може да е забравила нещо.
— Държите ли да я видите?
— Необходимо е, ваше високопреосвещенство. Мазарини се поколеба. Д’Артанян държеше хладнокръвно на своето.
— Добре, ще ви заведа при нея — каза Мазарини, — но нито дума за нашия разговор.