Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ти си достоен за нас! — казал халифът, дръпнал го встрани, извикал втория стражник и го запитал:
— Как се казваш, как се казва баща ти и колко ти е платата?
— Казвам се Халид — отговорил той, — син съм на Маджид, а дядо ми е Салим бен Ганим! Всички сме служили на Харун ар-Рашид! Получавам двайсет динара, месо, брашно, захар, плодове, други неща в натура! От години с тази плата преживяваме и си я предаваме от баща на син!
Избутал го халифът към първия, викнал следващия и го разпитал като предните. Наближил редът на Басим и той си помислил: „Хубава работа! Та това е по-лошо и от предишното! Какво им е хрумнало да разпитват стражниците именно днес? Ама че проклетия! Абе, вчера напусна Багдад — защо пак се върна! Ей сега халифът ще те запита за името, за баща ти и колко ти е платата — какво ще му отговориш, а?“ И докато си правел тези сметки, Харун ар-Рашид се подхилквал и криел лицето си зад кърпа. Вдигнал глава и викнал към Басим, който, полумъртъв, бил забил поглед в земята. Викнал го повторно, потретил, дори и почетвъртил, а Басим все си стоял така, забил поглед в земята. Дошъл при него главният стражник, сръгал го в слабините и му креснал:
— Горко ти! Отговаряй на емира на правоверните!
— Какво има? — вдигнал Басим глава.
— Как се казваш? — запитал халифът.
— Аз ли, господарю?
— Да, ти!
Басим направил крачка напред, бледен, целият треперел и пак навел глава. Харун ар-Рашид едва не се катурнал от смях, огледал се и пак викнал на Басим:
— Как се казваш? Как се казва баща ти? Колко ти е платата? Как си я наследил?
— Ти на мене ли говориш, хаджи халиф? — запитал Басим.
— На тебе, на кого друг?
— Горко ти, разбойник сред стражниците! — креснал и Джаафар. — Говори, иначе те чака меч по шията!
Още повече се разтреперил Басим, затракали зъбите му и той си помислил: „Не беше ли по-добре да не се залавяш с тази работа? Всичко може да вземеш, само животът няма да ти се върне! Сега халифът ще нареди да ти отсекат главата!“
— Ти, стражник, син на стражник ли си? — запитал халифът.
— Да, хаджи халиф! — отговорил Басим. — Аз съм стражник, син на стражник и майка ми бе стражник!
Харун ар-Рашид се разсмял така, че се задавил, засмял се и Джаафар, а халифът продължил:
— Така… Значи си стражник, син на стражник, платата ти е двайсет динара, един ратл месо на ден и годишна натура!
— Така е… — съгласил се Басим. — Така е, прав си, о, емир на правоверните, Аллах винаги да те защитава!
— И платата си я наследил от баща си и дядо си, така ли? — продължил халифът. — Добре, имаш си тази плата! Сега аз ще отделя трима, ти ще си четвъртият! Иди и ми доведи от тъмницата четирима души, които са признали, че са убивали!
— Господарю, нека валията ги доведе! — намесил се Джаафар.
Валията се затичал и след малко се върнал с четирима души, вързани, с открити глави, които преди били разбойници по пътищата, грабели и избивали невинни божи раби. Харун ар-Рашид ги запитал:
— Вие сте убийци и престъпници, нали?
— Така е, о, емир на правоверните! — признали си те. — Ние сме презрени твари, шейтанът е взел власт над душите ни! Правили сме, каквото сме правили, и сега се каем в нозете ти!
— За вас друг лек освен меча няма! — рекъл Харун ар-Рашид и викнал към тримата стражници: — Всеки да хване по един, да върже ръцете му, да откъсне яката му, да завърже очите му, да извади меча си и да застане при главата му! Когато му дам знак — да я отсече! Сега ще видя кой е най-ловкият, и ще му увелича и храната за добитъка, и натурата! А който прояви неловкост — ще му отсека главата!
Втурнали се стражниците, всеки грабнал по един от разбойниците, сложил го на колене, завързал ръцете му, вързал очите му, извадил меча си, застанал до главата му и ревнал:
— Нареждай, о, емир на правоверните!
„Ама че глупава работа! Всеки път ми се случва нещо по-лошо от предишното! Май няма да отърва главата си!“, помислил си Басим.
А Харун ар-Рашид му викнал:
— Ти, бе! Нима не си стражник силен и ловък? Хващай четвъртия и прави като другарите си!
Басим не можел да не се подчини. Хванал четвъртия разбойник, вързал ръцете му отзад, откъснал яката му, завързал очите му, застанал при главата му и си помислил: „И какво ще правя сега? Измъкна ли меча си — всички ще видят, че е тояга! И чудо да стане — халифът пак ще отсече главата ми!“ Снел меча тояга от кръста си, хванал го за дръжката, но без да го вади от канията, метнал го на рамо. Халифът се подсмивал, после викнал: