Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Царят усетил мъка в гласа й и рекъл:
— Думата нещастна не е на мястото си! Всичко, което имам, е на твоите услуги! Кажи ми в кои краища са твоите близки, и аз ще наредя да ги доведат!
— Царю честити! — заговорила тя. — Аз се казвам Джуланнар Бахрия! Баща ми бе един от царете в морето. Той умря, тръгна срещу нас някакъв друг цар, който ни го отне. Имам брат на име Салих. Майка ми също е от морските жени. Веднъж заспорихме за нещо с брат ми и аз се заклех, че ако той е прав, аз ще се омъжа за човек от сушата. Той спечели и аз от инат излязох от морето. Мина някакъв мъж и ме отведе у дома си. Настойчиво ме съблазняваше, но аз го ударих така силно, че едва остана жив. Той ме продаде на човека, от който ме купи ти — случи се добродушен и достоен търговец. Ако не те бе обикнало сърцето ми и ако ме бе оставил равна сред останалите ти наложници, бих се хвърлила в морето, за да се върна при близките си! А ме беше срам да се появя бременна при тях — щяха да ме сметнат за пропаднала жена, нямаше да ми повярват, че ме е купил цар! — и когато царят я целунал по очите, тя добавила: — Наближава времето да родя и непременно трябва да ги извикам!
— А те как вървят по морето, без да се давят? — запитал той.
— Ние вървим по морето, както вие вървите по сушата със силата на заклинанията, записани върху пръстена на Сулейман! Но знай, царю, когато тук дойдат роднините ми, аз ще им кажа, че си ме купил с твои пари, че си бил добър към мене! За да ми повярват, те трябва да видят с очите си кой си, да разберат, че си цар, син на цар!
— Аз ще приема всичко, което правиш!
Тя измъкнала от ръкава си парче коморско алое, отчупила малко, запалила огън в мангала и хвърлила парченцата в него. Вдигнал се голям пушек.
— Владетелю, скрий се в килера! — наредила тя. — Ще ти покажа брат ми, майка ми и близките ми, но така, че те да не те видят! Искам да видят този дворец и да ахнат!
Царят влязъл в килера, а Джуланнар кадяла и произнасяла заклинанията, докато морето побеляло и се развълнувало.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че от морето най-напред излязъл момък с прекрасно лице и чаровен лик, а след него — побеляла старица с пет неволници. Те вървели по повърхността на водата към Джуланнар, влезли при нея, прегърнали я и рекли:
— Джуланнар, как можа да ни оставиш четири години, без да знаем къде си! Голяма е мъката ни по тебе!
Тя започнала да целува ръката ту на брат си, ту на майка си, ту на братовчедките си. Те я заразпитвали как е, а тя им разказала какво й се било случило:
— Хвала на Аллаха, който ни срещна! Но аз искам, сестро, да тръгнеш с нас! — рекъл брат й.
Царят изгубил ума и дума от страх да не би неволницата да послуша брат си и той да не успее да й попречи.
— За бога, братко! Човекът, който ме купи, е велик цар, умен и благонравен мъж, няма равен по великодушие на него, има огромно имане! Откакто съм дошла при него, не съм чула от него лоша дума! Ако се разделим — и той, и аз ще погинем от мъка! Виждате, че нося дете от него! Хвала на Аллаха, който ме е създал дъщеря на морския цар, а мъжът ми е най-могъщият цар на сушата! Моля Аллах да ме дари с мъжко чедо, което да го наследи!
Насълзили се очите на гостите и те рекли:
— Джуланнар! Ти знаеш, че си ни най-скъпото същество! Ако не се чувстваш доволна, върни се в страната си! Ако пък си доволна — такова ще е и нашето желание! Само ти да си добре!
— За бога, аз живея в пълно спокойствие, благоденствие, слава и щастие! — рекла Джуланнар.
Зарадвал се царят, мислено й благодарил. Разбрал, че тя го обича така, както и той нея. Поднесли гозби, тя се нахранила с близките си и те й рекли:
— Джуланнар, все още не познаваме твоя господар! Влязохме в дома му, без да поискаме разрешението му! Ядохме от хляба му, без да сме го видели, пък и той не ни е виждал! Той не седна с нас на трапезата, за да разделим с него хляб и сол!
Всички спрели да ядат. Били гневни, огън пламъци заизскачали от устата им. Царят загубил ума и дума от страх. Обаче тя ги успокоила, отишла в килера и му рекла:
— Господарю, ти видя и чу моята признателност към теб! Чу, че искат да ме вземат със себе си, нали?
— Чух и видях! — отговорил царят. — За бога, разбрах колко много съм те обичал, едва в този благословен час и не се съмнявам в любовта ти към мен!