Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Господарю! Сега искам и те моля да дойдеш, да поздравиш роднините ми, те да те видят и ти да ги видиш, да се възцарят между вас искреност и обич! Знай, царю честити, че всички те искат да те погледат и да станете приятели!
— Такова е и моето желание! — казал царят.
Отишъл той при гостите, поздравил ги най-любезно, седнал при тях, хапнали на една трапеза.
Роднините на неволницата останали при него трийсет дни, а после пожелали да се върнат в своята страна. Сбогували се и си тръгнали.
Но ето че предопределеният за Джуланнар срок изтекъл и дошло време тя да ражда. Родила момче — месец в пълнолуние! Огромна радост обзела царя. На седмия ден дошла майката на царица Джуланнар заедно с брат й и с братовчедките й — тя вече успяла да предаде вестта, че е родила мъжко чедо. Посрещнал ги царят, радостен, че пак са му на гости…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Шахраман възкликнал:
— Дадох дума, че детето ми ще остане безименно, докато дойдете и го наречете с име, което на вас ви харесва!
Нарекли детето Бадр Басим. Предали го на вуйчо му Салих. Той го взел на ръце, излязъл с него от двореца и навлязъл навътре в соленото море, докато се скрил от очите им. Царят започнал да охка, но Джуланнар го успокоила:
— Не бой се, царю честити! Аз обичам детето си не по-малко от тебе! Но докато то е с брат ми, не се боя! Той не би направил това, ако дори за миг предполагаше, че с него може да се случи беда!
Не минало много време, морето се развълнувало и от него излязъл вуйчото с царския син, който бил жив и здрав. Детето стояло мълчаливо в ръцете му. Погледнал вуйчото към царя и рекъл:
— Сигурно се изплаши за чедото си!
— Да, изплаших се! — отговорил царят.
— Царю на сушата — рекъл вуйчото, — ние го обмазахме с едно мазило, което само ние си знаем, прочетохме му заклинанията, записани върху пръстена на Сулейман! Ако при нас се появи новородено, правим с него същото! Не бой се — то няма да се удави в което и море да влезе оттук нататък! Както вие живеете на сушата, така ние живеем във водата!
Измъкнал той от джоба си кесия и от нея се изсипали скъпоценни камъни, бисери и якути.
— Царю честити! — заговорил Салих. — Тези скъпоценности са дар за тебе! Сега сме едно цяло семейство! Тези скъпоценности при нас са повече от камъните по сушата!
Те останали да гостуват четирийсет дни. После Салих целунал земята пред цар Шахраман и казал:
— Ти бе много любезен към нас, царю! Молим да ни разрешиш да си тръгнем! Ние винаги ще сме на услугите ти! Тази раздяла не ни е по сърце, но какво да правим, когато сме израсли в морето и сушата не ни е по душа?
Те потеглили към морето и се изгубили от поглед.
Детето растяло бързо, с годините ставало все по-хубаво, накрая станало петнайсетгодишен млад мъж. Усвоил писане, четене, история, красноречие и стрелба с лък, научил се да мята копие, да язди кон и да прави всичко, което един царски син трябва да знае.
Шахраман много обичал своя син. Събрал един ден той държавните сановници и взел от тях силна клетва, че след смъртта му ще сложат Бадр Басим да царува на престола. На другия ден го сложил да седне на царския трон. Бадр Басим започнал да раздава правосъдие, затварял престъпниците и награждавал справедливите. Започнал всеки ден да излиза на мегдана и да раздава правосъдие, без да дели емир и бедняк. С една дума, държал се като истински цар.
Но се случило така, че цар Шахраман се разболял и разбрал, че скоро ще отпътува към вечния свят. Извикал сина си и му поверил народа си, поверил му майка му, а всички държавни големци и цялата си свита заклел отново да се подчиняват на сина му. След няколко дни се преселил в лоното на Аллаха. Погребали го и цял месец останали в траур. Дошли морските роднини, споделили тъгата по починалия цар и рекли:
— Джуланнар, царят почина, но остави след себе си този прекрасен момък! Който е оставил такова наследство, той не е умрял. Така е пожелал Невидимият, който всичко вижда…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Бадр Басим седнал на царския трон и започнал да раздава правосъдие, да защитава слабия от силния, да взема от богатия онова, което трябва да дава на бедния. Много го обикнали поданиците му. Понякога го посещавали роднините му от морето.