Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Очите на Басим се издули и зачервили, вратът му надебелял, вените му изпъкнали, станало му неприятно и рекъл:
— Ти бе, корем като бъчва, гърне издуто, мустак на дърта мечка! Винаги само ти ми се пречкаш, а другите си мълчат! Ей сега ще стана, ще те хвана за гръкляна и ще ти строша главата!
— Хаджи Басим — заговорил любезно Джаафар. — Все пак ние вече се сбогувахме! Последна нощ е и времето ни е късо! Утре напускаме и тебе, и страната ти!
— Вървете и нека гневът на Аллах ви настигне! — викнал Басим. — Двайсет години живях като султан, а откакто зърнах мутрите ви, животът ми се обърка! Загорча ми и хлябът, и халвата! Всеки ден — нов занаят! Краката ви са прокълнати! И въпреки всичко — останах си Басим и Аллах ми дава прехрана! А днес с мене се случиха такива чудновати неща, каквито на никого преди мене не са се случвали и на никого след мене няма да се случат!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ДВАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Басим разказал всичко, което му се било случило, и продължил:
— При портите на двореца се огледах да видя къде е везирът Джаафар, а той, за бога, прилича досущ на тебе, празна бъчва такава! Но къде си ти, къде е той — онзи е помощник на емира на правоверните, а ти си разбойник!
Слушал Джаафар, развълнувал се и рекъл:
— Хаджи Басим, вярвам на приказките ти! Прав си — което ти се е случило, никому другиму не се е случвало!
— И всичко това стана напук на халифа Харун ар-Рашид! — възкликнал Басим, налял си чашата и запял:
Опразнил чашата, хапнал парче месо, взел си един фъстък и рекъл:
— До края на живота си ще си остана халифски стражник!
Халифът едва не умрял от смях, омекнало сърцето му пред неговите хитрости и си помислил: „Този човек е получил щастието си от Аллах, ама аз ще направя с него нещо, за което ще разказват поколение след поколение!“
Тримата си тръгнали след полунощ, а Басим рекъл:
— Вашата воля си е ваша! За бога, ако някой пожелае да ви види, сигурно ще го хване треска! Аллах мир да не ви дава!
Те се засмели на думите му, тръгнали към двореца, прибрали се в стаите си и легнали да спят…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато се съмнало, Басим се изправил на крака и си казал: „За бога, нов ден — нов късмет! Ще си остана стражник и това е!“ Обул си ботушите, сложил си чалмата, облякъл си дрехата, стегнал тоягата вместо меч на кръста, разчесал брадата си, увил мустаците си на фитили и слязъл от чардака, стигнал до двореца, влязъл в дивана, застанал до десетте стражници и се омешал с тях.
А Харун ар-Рашид, като влязъл в дивана, огледал стражниците и погледът му паднал върху Басим. Викнал Джаафар, посочил към Басим и рекъл:
— Я виж нашия приятел Басим! Сега ще видиш какво ще направя! — и викнал към главния стражник: — Ей, ти, началнико на стражниците! Колко стражници има в смяната ти?
— Господарю, ние общо сме трийсет души и сме разпределени на три смени! Тази сутрин втората смяна свърши, ние сме третата! — отговорил стражникът.
— Искам да подредиш ей там десетимата и да ми ги представиш!
— Слушам и се подчинявам! — отговорил стражникът и се обърнал към хората си: — Смяна, емирът на правоверните нареди да се подредите ей там отстрани!
Подредили се стражниците. Басим останал сред тях. Изправили се пред халифа и Басим си помислил: „О, Всевишни, какво пък искат да правят сега? От кое олио излезе този оцет?“
— Как се казваш? — обърнал се халифът към първия.
— Ахмед! — отговорил той.
— Чий син си?
— Син на Абдуллах!
— Колко ти е платата, Ахмед?
— Десет динара на месец, една камаха, три ратла месо на ден и джуха всяка година! Тази плата бе на баща ми, аз я наследих от него и съм доволен от благородната си служба!