Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Той отстъпил на Басим креслото си, намигнал на един от чираците, момчето се затичало към пазара, купило два ратла печено месо, увило го в хляб, взело един кисел портокал, връзка джоджен, връзка копър, гърне мед с восък и донесло всичко. Майсторът постлал кърпа пред Басим и рекъл:
— Господин старши стражник! Моля те да ни извиниш и да позакусиш, докато обядът стане готов! Днес ти си ни сътрапезник, не ни скършвай хатъра, не ни връзвай кусура!
Дал знак на чираците да сложат и халва, те напълнили и голяма чаша шербет с вода от водна лилия, поръсили Басим с вода с разтворен в нея розов цвят и мускус.
— Господин старши стражник, заклевам те, моля те, хапни си, пийни си, докато приготвят обяда! — рекъл майсторът.
Отначало Басим се дърпал и надувал, но накрая рекъл:
— Е, добре, дай го тук, братко! Но преди да дойда при теб, ми се случи да хапна от трапезата на халифа, който нахрани за похвала мен и стражниците, с десет вида ястия ни угоиха, във всяко ястие — по три кокошки! Така че сега съм сит до гуша и не мога да дишам!
— Господин началник! — възкликнал Осман халваджията. — Всичко това е в твоя чест, хапни, моля те, за да ни уважиш!
— Заради хатъра ти ще се насиля и ще ям! — рекъл Басим.
Посегнал той и взел чашата с шербета — пък тя била голяма, цели пет ратла! Ама той пък нали всяка вечер бил свикнал да пие по двайсет ратла вино, надигнал я и я опразнил на един дъх. После се протегнал, взел печеното месо, увито в хляба, копъра, джоджена и буркана с мед и налапал всичко на една хапка. Докато се огледат, на трапезата нищо не останало. А майсторът си помислил: „За бога, това ще да е ифрит в човешки дрехи! И тоя ми разправя, че вече бил ял в двореца! Цяло магаре да му опека — пак няма да му стигне! Аллах да ме отърве от него!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И СЕДЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халваджията продължил да си върти алъш-вериша до пладне и изпратил чирака си при гостилничаря, който бил приготвил три тлъсти печени кокошки. Сложил ги пред Басим и рекъл:
— За бога, господин старши стражник, ние днес май те уморихме от глад, но добрата ти душа ще ни прости!
— Нищо, нищо! — рекъл Басим. — Ти приготви парите и да тръгваме, че хазнадарят може и да не ни чака!
— Господин старши стражник! — замънкал халваджията. — Скоро ще се мръкне, пък ти през цялото време ми повтаряш едно и също! Бъди така добър, хапни от онова, което сме ти приготвили!
Награбил Басим трите кокошки и бързо-бързо ги нагълтал. Изпил и чаша шербет, накрая си избърсал ръцете, сякаш нищо не бил ял. „Май ще трябва да се скрия в някоя по-голяма кошница: току-виж и мене изял!“, помислил си халваджията. Влязъл в работилницата, напълнил догоре голяма кутия с халва, завързал я с връвчица, взел парче хартия, увил в нея двайсет дирхама бакшиш, сложил кутията в скута му и рекъл:
— Господарю, печалбата ми за днес беше малка, но утре, ако е пожелал Аллах, ще дойдат всичките ми длъжници, ще събера пари и ще ги отнеса нацяло! Вземи тази кутия с халва за децата, а в това пликче съм ти сложил двайсет дирхама — да се изкъпеш с тях в хамама!
Щом чул, че се споменават двайсет дирхама, Басим ковачът разбрал, че не може да изпълни голямото си задължение към халифа. Спомнил си думите на началника на халифската стража, че ако му даде нещо за услугата, да си го остави.
— Майсторе, уважението ти към нас ни задължава! — усмихнал се той. Не отивай в двореца нито днес, нито утре, нито вдругиден, нито след седмица, нито след месец, нито до края на годината! Не мине ли година — не отивай нищо да плащаш!
Взел халвата, тръгнал си към чардака и си рекъл: „Аз съм Басим, Аллах ми дава прехраната — къде съм тръгнал? Сутринта спечелих пет дирхама. На мръкване — още двайсет! Значи общо двайсет и пет! Нека Басим си остане стражник до края на живота! Кълна се в Аллаха, няма да прекъсна своя обичай! Щом двайсет години съм удрял с чука и не съм го прекъсвал нито за ден, как ще го спра сега, когато спечелих цели двайсет и пет дирхама и отгоре колко дарове и бакшиши!“
Така си мислел той, докато стигнал чардака си, сложил си два пъти по-голяма трапеза, запалил не една, а две свещи, блеснало всичко в светлина, той налял чашата, разклатил я в светлината на свещта и възкликнал:
— Аз съм Басим и Аллах ми дава прехраната!
Изпил три големи чаши, налял си четвърта, забравил побоя и позора, разклатил пак чашата си в светлината на свещта и запял: