Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Щом си умел и сръчен — защо не си извадил меча си?
— Владетелю, не е хубаво да се вади меч пред емира на правоверните! — отговорил Басим.
Оставил го халифът и се обърнал към първия стражник:
— Отсечи главата на разбойника! — вдигнал стражникът меча си, ударил разбойника и главата му се отделила от тялото. — Добре! — похвалил го халифът, увеличил платата му и казал на втория: — Ти, Осман, отсечи главата на твоя разбойник!
— Слушам и се подчинявам! — отговорил стражникът, вдигнал ръка така, че се мярнало черното под мишницата му, ударил разбойника и отделил главата от тялото му.
— Добре! — казал Харун ар-Рашид, увеличил платата му и се обърнал към третия: — Отсечи главата на твоя разбойник!
— С желание и уважение! — отговорил той и направил като предишните, а Харун ар-Рашид увеличил платата му и викнал на Басим:
— Стражнико, отсечи главата на твоя разбойник!
Басим не отговорил, той просто не бил на този свят и си правел сметките: „Как да се отърва от тази беда?“ Пристъпил към него Масрур, смушкал го в ребрата и му викнал:
— Прави каквото ти се казва, че ей сега ще ти отсека главата като на тези твари!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Басим вдигнал глава и прошепнал:
— Да, да… О, емир на правоверните!
— Отсечи главата на разбойника! — повторил халифът.
— Ей сегичка! — възкликнал Басим.
Обърнал се на токове, застанал при главата на разбойника и му рекъл:
— Халифът нареди да ти отсека главата! Ако ще казваш свещените думи — кажи ги! Това е денят, който Аллах ти е предопределил.
— „Няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник!“ — казал разбойникът три пъти свещените думи.
Басим запретнал ръкави, опулил очи и му креснал:
— Каза ли ги?
— Да, казах ги, господине! — отговорил разбойникът. — Това е денят, предопределен за мене от Аллах!
— Ако си жаден — ще те напоя! — заговорил Басим. — Ако си гладен — ще те нахраня! Пък ако са те набедили — викни: „Набеден съм!“
Харун ар-Рашид едва не се пукнал от смях. Но разбойникът викнал с висок глас:
— Набеден съм! Набеден съм!
— Лъжеш! — викнал му Басим. — Но аз имам една хитрост, с която ще те разкрия, но ще я покажа само пред халифа!
Човекът паднал ничком пред халифа, а Басим целунал земята пред него и рекъл:
— Може ли да ти кажа две думи, о, емир на правоверните?
— Ако щеш — сто кажи! — отговорил халифът.
— Имам нещо, наследено от дядо ми! — рекъл Басим. — Дядо ми го е наследил от дядо си, баща ми — от баща си, майка ми — от баща ми и аз го наследих от майка си! Това е този меч! — той показал меча си на халифа и продължил: — Господарю, в този меч се крие велика тайна, той е омагьосан! Ако човек е набеден и наклеветен, когато го извадя от канията, той се превръща в дърво! Ако пък човекът е разбойник, от него изскача огнена мълния, която пробожда шията му като остро перо!
— Сечи му главата, нека видим! — наредил халифът.
Измъкнал Басим меча си от канията и от там излязла тояга.
— Хаджи халиф, този човек е невинен, пусни го! — рекъл Басим.
Пуснали разбойника, а халифът се обърнал към главния стражник:
— Запишете този човек във вашата смяна, нека платата му бъде равна на вашата!
Халифът възнаградил Басим с дрехи и скъпоценности, дал му и сто златни динара. Джаафар му дал още толкова, същото сторил и Масрур. А след време Басим ковачът станал главен стражник, халифът дори делял трапезата си с него. И така живял, докато и при него не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва…
Приказка за женитбата на цар Бадр Басим — сина на цар Шахраман, за дъщерята на цар Самандал
Разказват също, царю честити, че едно време, в много древни времена, в земята на персите живял цар на име Шахраман. Имал си той сто наложници, но през целия му живот ни една от тях не добила нито мъжко, нито женско чедо. Затъжил се царят, че си нямал чедо, което да наследи царството му. И както си седял така един ден тъжен, влязъл един от мамелюците му и казал: