Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А халифът вечерта се обърнал към Джаафар:
— Какъв ли ще е халът на Басим през тази нощ?
— Какъв може да е — само лош! — отговорил Джаафар. — Изяде двеста тояги, опозориха го из цял Багдад! Сега ни проклина и ни се заканва! Твое величество какво мисли да прави?
— Искам пак да отидем, да го видим как е, да зърнем тъмния му чардак — че от двайсет години нито за една вечер не е оставал без трапеза, пък точно тази нощ ще да я е изгубил!
— Нека не залагаме живота си! — възкликнал Джаафар. — Че той бе сърдит дори когато бе щастлив, как ли ще се сърди сега, когато е нарушил кефа си!
— Трябва да отидем! — настоял Харун ар-Рашид.
— Пък щом трябва, нека вземем нещо, да го понахраним, както му обещахме! Щом устата се напълни — окото се развеселява! Пък и никога не сме му носили нищичко!
— Аллах да го нахрани с въздух! — възкликнал Масрур. — Няма по-голям скъперник от него, защо ще го храним! Всяка вечер пие вино, яде месо и си подскача, а хапка не ни дава да си куснем!
— Ти предложи нещо, което е правилно! — рекъл халифът на Джаафар. — Тази вечер той е без вечеря, нищо си няма! Вземи да му занесем някоя вкусна гозба!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Джаафар взел със себе си пет пълнени кокошки и паница маамуния. Излезли в познатия сокак и видели, че прозорецът блести по-силно от преди, буйна светлина блика от него, чули гласа на Басим, радостен и доволен — той пълнел чашата си, пиел и пеел:
— Аз съм Басим, всевишният Аллах ми дава прехрана!
— Слушай, Джаафар! — рекъл халифът. — Този просяк ме умори! Не можах да прекъсна обичая му поне за една вечер! Какво ли пък е работил днес!
Вслушали се тримата, чули го как пълни чашата, видели как я оглежда в светлината на свещта и пее:
Почукал Джаафар, а Басим викнал високо:
— Кой ще е пък тоя? Не ми ли е достатъчното онова, което ми се случи с онези мосулци, Аллах да не им прости греховете!
— Хаджи Басим! — обадил се Джаафар. — Рядко се срещат хора благородни като тебе по света!
Надвесил се Басим през прозореца, познал гостите, които му идвали всяка вечер, и креснал:
— Нито сте ми добре дошли, нито сте добри заварили! Кълна се във всевишния Аллах, ако не се махнете веднага, сам ще ви премахна пред погледа си, ще сляза и ще ви изпочупя ръцете и краката! Абе, хора, какво толкова имате да вземате от мене, че една вечер на мира не ме оставяте!
— Кълна се във всевеликия Аллах, хаджи Басим! — отговорил Джаафар. — Тази вечер поприготвихме нещо и сме ти го донесли! Отвори да си го вземеш!
— Добре сте направили, че сте го донесли, но си го яжте сами — имам си достатъчно и месо, и кокошка, и халва, и други вкуснотии! Днес съм си приготвил толкова, колкото преди за пет дни не съм ял! Изчезвайте! Ако ви се похваля с нещо — на другия ден го губя! Ако речете нещо вечерта — то става действителност на другия ден! Донесли ми били нещо — че това никога не сте го правили! Така ми говорите, за да ви отворя, пък после ще ми завидите на трапезата и ще се присмивате на брадата ми!