Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ако не ни вярваш, спусни нещо да сложим в него това, което ти носим! — рекъл Джаафар.
Басим спуснал кошница, вързана на въже, те сложили в нея кокошките и паницата с маамунията. Той ги вдигнал, погледнал в кошницата, разсмял се и рекъл:
— Чудни неща вършат тези мосулци! — после се обърнал към тях: — Горко ви! Сигурно сте взели тези кокошки от някой багдадски боклукчия! Вие не можете да си позволите да купите кокошка за два и половина дирхама!
— Тези кокошки и маамунията са от кухнята на Харун ар-Рашид, бе! — възкликнал Джаафар.
— Абе на вас не ви ли стигат останалите лъжи, ами сега намесвате и кухнята на Харун ар-Рашид! Я ми се махайте от очите, вървете си с мир! Получих дара ви и ми стига!
— Как така да си ходим? Трябва непременно да те видим тази вечер, че утре си тръгваме, трябва да се сбогуваме! — отговорил Джаафар.
— Аз, братко, не ща да се сбогувам. Раздялата с вас ще бъде празник за мене! Че откога толкова сме станали приятели? За бога, няма да ви пусна, докато не взема клетва от вас, че повече няма да се връщате в тази къща!
Тримата му дали клетва, той им отворил вратата, качили се на чардака и насядали. Огледал се Харун ар-Рашид, дал знак на Джаафар и му прошепнал:
— Запитай го откъде е спечелил такова богатство.
— Почакай малко да се напие, виното да го удари в главата… Тогава ще го разпитваме! — отговорил везирът.
— Разпитай го! — наредил халифът, след като изчакал известно време.
— Абе, хаджи Басим! — заговорил Джаафар. — Да си кажем сбогом, ама с твоите песни и разкази!
— С желание и удоволствие! — отговорил Басим и заговорил с тон на мъдрец. — Знайте, гости мои, че пролетта е най-праведният сезон, а времето на розите е най-приятното време! Който не се радва през пролетта на цветовете и не се любува на полъха на ветровете, значи няма влечение и се нуждае от лечение. Някакъв персийски мъдрец е казал: „Не уважавай човек, който през пролетта няма пориви на плътта!“ Той е казал също: „Пролетта носи лице — прекрасно без предели, смеещи се зъби бели, снага стройна, аромати благовонни, нрави благородни и хубости достойни“.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че после Басим взел роза, помирисал я, огледал чашата си, разклатил я в светлината на свещта и пак запял:
Изпил си чашата, а халифът рекъл:
— Хайде, хаджи Басим, остави стиховете настрана, да поговорим преди сбогуване за това-онова!
— Разбира се! — рекъл Басим. — Знайте, братя, че по времето на Касим Ану Ширван живял някакъв шейх — той бил мюедзин в някаква махленска джамия, молел се за хората и изпълнявал всички обреди! Но когато идвала пролетта със своите рози, той оставял ключовете от джамията на някакъв човек от махалата и се отдавал на радости и веселия и не се появявал сред хората, докато не прецъфтят розите! И още, разправят, че по времето на Касри Ану Ширван в някакъв град живял тъкач. Той работел цяла година, не спирал ни в делник, ни в празник. Но щом цъфнели розите, той ставал от стана си, разглобявал го и пиел през цялото време, докато розите цъфтели. Щом прецъфтявали — той отново се връщал на работата си. Викнал го Касри при себе си, благодарил му за труда му и му отредил плата по пет хиляди дирхама на година!
Слушал халифът разказите му, но се притеснил и прошепнал на Джаафар:
— За бога, запитай го какво е преживял днес!
— Нека не се караме с него! — възкликнал Джаафар. — Сега сме си на спокойна приказка, човекът се напи, душата му омекна!
— Ние му се заклехме, че повече няма да се връщаме — нека за последно го поразпитаме! — настоял халифът.
— Слушай, хаджи Басим! — заговорил Джаафар. — Молим те, за бога, разкажи ни как прекара този ден! Как така трапезата ти стана по-богата, а ти стана по-щастлив!