Хиляда и една нощ. Том II

Разправят, царю честити, че Шахраман влязъл при неволницата, но тя даже не го поздравила. „Май е живяла сред невъзпитани хора!“, помислил си той, огледал я отново и се убедил, че е от хубава по-хубава. Седнал, притиснал я към гърдите си, прилепил я между бедрата си, изпил влагата на устните й — била по-сладка от мед. Наредил да сложат трапеза от най-отбрани гозби. Хапнал той, започнал да храни и нея, но през цялото време тя не промълвяла нито дума. Той й говорел, питал я как се казва, но тя на въпросите му не отговаряла, а седяла забила поглед в земята. „Нищо, че не говори — нали само Аллах е съвършен!“, помислил си царят и запитал евнуха:

— Тя въобще приказва ли?

— Откакто е дошла, не е проронила нито дума, гласа й не сме чули! — отговорил той.

Довел царят няколко неволници да се повеселят с нея. Пели те така, че и глухият би се развълнувал, но неволницата гледала мълчаливо и не се засмивала. Царят ги пуснал да си вървят, отпуснал се в ложето й, със собствени ръце я разсъблякъл, зацелувал я, обгалил я и отнел моминството й. Много се зарадвал, че била девица, и си помислил: „Как може една неволница да е толкова хубава, пък търговците да са я оставили девица!“

Привързал се царят към нея, други жени не поглеждал. Цяла година минала като един ден, любовта му към нея все повече растяла. Един той й рекъл:

— Обичта ми към тебе е безмерна! Превърнах те в единствен мой късмет! Душата ми не може да се откъсне от теб! Аз моля всевишния Аллах да смили сърцето ти към мен и да ми заговориш! Ако си няма, дай ми знак, за да се простя с надеждата, че някога ще ми продумаш! Моля Аллах да ми прати мъжко чедо от тебе, което да наследи царството ми, защото съм сам-самичък и няма кой да продължи рода ми! Пък съм и вече на възраст! Заклевам те в името на Аллах, проговори!

Навела неволницата поглед към земята и се замислила. После вдигнала глава, усмихнала му се и на него му се сторило, че мълния е блеснала в стаята.

— Великодушни царю, силен мой лъв! — заговорила тя. — Аз нося дете от тебе и наближава времето да го родя! Но не знам дали чедото ще бъде мъжко или женско! И ако не бях го понесла, нямаше да ти проговоря!

С голямо вълнение царят целунал ръцете и главата й и рекъл:

— Аллах ме дарява с нещо, което винаги съм желал! Първото са твоите думи, а второто — че носиш дете от мене! — и наредил на везира си да раздаде на бедни, нещастни и вдовици сто хиляди динара от благодарност към Аллах…