Спомен за светлина

Не отдели повече време от един бърз поглед. Заби пред себе си с груб сплит на Земя, откъсна голямо колкото кон парче скала и я надигна във въздуха. Лъчът, хвърлен към нея секунда по-късно, порази скалата.

Белфир беше опасно за боравене копие. Понякога прерязваше, но ако удареше определен обект - човек например, - той лумваше и изчезваше в небитието. Белфирът унищожи мигом скалния къс на Авиенда и го разпръсна на блестящи прашинки, които скоро изчезнаха. Зад нея мъжете и жените в кръга й скочиха през портала й и се прикриха.

Едва й остана време да забележи, че в скалата наблизо се появиха пукнатини. Цепнатини, които продължаваха сякаш в непрогледен мрак. Щом блясъкът от лъча угасна, Авиенда хвърли огнен стълб. Този път порази плът и огънят заличи една слаба меднокожа жена с червена рокля. Други две жени до нея изругаха и отскочиха. Авиенда атакува и тях.

Едната направи сплит толкова вещо и бързо, че Авиенда едва успя да го зърне. Сплитът вдигна пред нея колона от огън и последва взрив от кипнала пяна. Огънят на Авиенда бе потушен и тя изпъшка, временно заслепена.

Бойните инстинкти надвиха. Скрита зад облака пара, тя се смъкна на колене и после се превъртя настрани, като в същото време сграбчи шепа камъни и ги хвърли надалече, за да ги отвлече.

Подейства. Когато примига да махне сълзите от очите си, нажежен до бяло лъч удари по посока на звука. Тъмните пукнатини по скалите плъзнаха още навън.

Авиенда издуха парата със сплит Въздух и примига отново. Вече виждаше достатъчно добре, за да различи две черни фигури, присвити на скалите наблизо. Едната се извърна към нея, ахна, щом видя сплитовете, които правеше за атака, и… изчезна.

Нямаше портал. Фигурата сякаш се огъна в себе си и Авиенда не усети никакво преливане. Но все пак смътно почувства нещо… _друго_. Потръпване във въздуха, което не изглеждаше напълно физическо.

- Не! - каза втората жена. Авиенда я виждаше само като смътно петно.

Погледът на Авиенда се проясни едва колкото да различи жената - издължено лице и тъмна коса, - когато сплитът й я порази. Крайниците на жената се откъснаха от тялото й. Едната димяща ръка се завъртя във въздуха и остави ивица черен дим, преди да падне наблизо.

Авиенда се закашля, освободи кръга и изпъшка:

- Цярът!

Бера Харкин първа стигна до нея и сплитът на Цяра разтърси Авиенда от глава до пети. Тя изстена, но зачервената й кожа и засърбелите й очи оздравяха. Кимна благодарно на Бера, която вече можеше да види ясно.

Сарийн, Айез Седай с лице като капка и с многобройни тъмни плитки, пристъпи до оставените от Авиенда трупове - Стражникът й Виталиен бе плътно до нея - и поклати глава.

- Дюара и Фалион. Вече Властелини на ужаса.

- Има ли разлика между Властелините на ужаса и Черната Аджа? - попита Амис.

- Разбира се - отвърна спокойно Сарийн.

Другите наблизо още задържаха Единствената сила в очакване на нова атака. Авиенда не мислеше, че ще има такава. Беше чула онова изненадано ахване, усетила беше паниката, с която последната жена - най-силната - беше избягала. Сигурно не беше очаквала такава мощна съпротива толкова бързо.