Сияйни слова

Шалан се събуди като нова жена.

Все още не бе напълно уверена коя е тази жена, но знаеше коя не е. Не беше наплашеното момиче, страдало от бурите на разбития си дом. Не беше лековерната жена, опитала да открадне нещо от Ясна Колин. Не беше и жената, измамена от Кабсал, а после от Тин.

Това не означаваше, че все още не е наплашена или наивна — тя бе и двете. Беше обаче и уморена. Уморена да я разкарват насам-натам, уморена да я подвеждат, уморена да ѝ заповядват. По време на пътуването с Твлкав се преструваше, че може да ръководи и да стои начело. Повече не изпитваше нуждата да се преструва.

Коленичи до един от сандъците на Тин. Беше против това хората да го разбият искаше няколко сандъка за дрехи — но при претърсването на палатката не намери нужния ключ.

— Шарка — започна тя. — Можеш ли да погледнеш вътре? Да се промушиш през ключалката?

— Ммм… — Шарка полази по страната на сандъка, после се сви колкото нокътя на палеца ѝ. Лесно влезе вътре. Тя чу гласа му оттам.

— Тъмно.

— Проклятие — изрече тя, измъкна една сфера и я доближи до ключалката. — Това помага ли?

— Виждам шарка — каза той.

— Шарка? Каква…

Щрак.

Шалан се сепна, после протегна ръка да вдигне капака на сандъка. Шарка забръмча щастливо в него.

— Ти го отключи.

— Шарка — доволно продължи той.

— Можеш да местиш предмети?

— Буташ малко тук и там — отвърна той. — Много малко сила от тази страна. Ммм…

Сандъкът беше пълен с дрехи и съдържаше кесия със сфери в чанта от черен плат. И двете можеха да бъдат много полезни.

Шалан прерови всичко и намери рокля с фина бродерия и модерна кройка. Тин явно се е нуждаела от нея, когато се е преструвала, че е с по-високо положение. Шалан я облече и установи, че ѝ е широка на гърдите, ала иначе приемлива; после оправи лицето си на огледалото с грима и четчиците на мъртвата жена.

Когато излезе от палатката същата сутрин, тя се усещаше — за пръв път сякаш след векове — като истинска светлоока жена. Това бе добре, понеже днес най-после щеше да стигне Пустите равнини. И — надяваше се — съдбата си.

Тя тръгна под утринната светлина. Хората ѝ, заедно с паршите, разтуряха стана. След като охраната на Тин бе избита, единствената въоръжена сила в лагера принадлежеше на Шалан.

Вата закрачи край нея.

— През нощта изгорихме телата, както Вие наредихте, Сиятелна. Докато се приготвяхте тази сутрин, при нас спря друг караул. Очевидно искаха да знаем, че възнамеряват да поддържат реда. Ако някой станува тук и намери костите на Тин и войниците ѝ в пепелта, може да има въпроси. Не знам дали работниците от кервана ще опазят тайната Ви, ако ги разпитват.