Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— О, благодаря ви, благодаря! Но не, о, не, о, не! — Тя издума това, вгледана в него, със скръстени на скута, похабени от работа ръце и със същия решителен глас.
— Сега не настоявам да ми се изповядате. Искам само да ме дарите с непоколебимото си доверие.
— Нима бих могла да сторя нещо по-малко от това, след като сте толкова добър?
— Тогава, значи, наистина ще ми вярвате от сърце? И няма да имате тайни от мен, когато сте нещастна или пък притеснена?
— Почти не.
— А сега, нямате ли сега някаква тайна?
Тя поклати отрицателно глава. Но беше много бледа.
— Когато тази нощ си легна и мислите ми се върнат тук — както се връщат всяка нощ, дори ако не съм ви видял, — към това тъжно място, мога ли да се надявам, че няма друга скръб отвъд стените на тази стая и нейните обичайни обитатели, която да измъчва сърцето на малката Дорит?
Тя сякаш се оживи при тези думи — много след това той си го припомни — и каза по-жизнерадостно:
— Да, мистър Кленъм; да, можете!
Разнебитената стълба, която никога не закъсняваше да извести, че някой се качва или пък слиза, проскърца под нечии забързани стъпки и по нея се чу и друг един звук, като че ли парна машина, събрала повече пара, отколкото е в състояние да изразходва, пътуваше към стаята. Когато наближи, нещо, което стори с голяма бързина, тя заработи още по-енергично; и след почукване сякаш се приведе към вратата и изпухтя през ключалката.
Преди още Меги да свари да отвори вратата, мистър Панкс я отвори отвън, застана там без шапка, гологлав, в най-разчорлен вид, загледан в Кленъм и в малката Дорит през рамото му. В ръката си стискаше запалена пура, а от него се разнасяше миризма на бира и тютюнев дим.
— Циганинът Панкс — извика той задъхано, — ясновидец.
Той стоеше там, кирлив, усмихнат, и ги гледаше задъхан, с много особен вид. Като че ли вместо да е маша на своя работодател, той беше тържествуващият господар на Маршалси, на самия маршал, на всички ключари, на всички колежани. В голямото си самодоволство той мушна пурата между устните си (след като очевидно не беше пушач), стисна силно дясното си око и тъй здраво всмукна, че изпадна в тежък пристъп на тръпки и кашлица. Но дори и по време на този пристъп не спря да повтаря любимата фраза, с която се представяше: „Па-анкс циганинът, ясно-видец!“
— Дойдох да прекарам вечерта с другите — каза Панкс. — Попях с тях. Играх с тях на „Бял пясък“ и „Сив пясък“. Какво беше, така и не разбрах. Все едно. Готов съм да участвувам в каквото и да е. Все същото е, стига да вдигаш достатъчно шум.
Отначало Кленъм го помисли за пиян. Но скоро разбра, че макар да си беше пийнал малко (или много) бира, причината на възбудата му не идваше нито от хмела, нито пък бе дестилирана от каквито и да било зърна или плодове.
— Как сте, мис Дорит? — каза Панкс. — Рекох си, че няма да ми се разсърдите, ако се отбия и надникна при вас. Мистър Кленъм бил тук, разбрах го от мистър Дорит. Как сте, сър?
Кленъм му поблагодари и каза, че му било драго, като го вижда тъй развеселен.
— Развеселен! — викна Панкс. — Та аз съм в отлично настроение, сър. Не мога да се бавя нито миг повече, защото ще ме търсят, а пък не искам да ме търсят. — Е, мис Дорит?
Той сякаш изпитваше неутолимо желание да се обръща към нея и да я заглежда; в същото време възбудено си бъркаше из косата и я разперваше нагоре като същинско черно какаду26.
— Едва от половин час съм тук. Знаех, че мистър Дорит ще председателствува, и си рекох: „Ще ида да го подкрепя!“ Всъщност трябваше да бъда днес в Двора на кървящото сърце; но мога и утре да ги разтревожа. — Е, мис Дорит?
Малките му черни очички искряха с електрическа светлина. Дори самата му коса сякаш изпускаше искри, когато я докосваше. Беше в такова наелектризирано състояние, че човек очакваше и той самият да започне да искри и да свети, където и да го докоснат.
— Чудесна компания тук — отбеляза Панкс. — Е, мис Дорит?
Тя бе поуплашена от него и не знаеше какво да отговори. А той се засмя и кимна към Кленъм.
— Не се страхувайте от него, мис Дорит. Той е от нашите. Вярно, разбрахме се да не се забелязваме пред хората, но нямахме пред вид мистър Кленъм. Той е от нашите. И той е вътре. Нали, мистър Кленъм? — Е, мис Дорит?
Възбудата на това странно същество бързо се предаваше и на Кленъм. Малката Дорит забеляза това с изумление и ги видя да си разменят бързи погледи.
26
Австралийски папагал. — Б.пр.