Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Господин Леже от третия етаж крепеше под мишница големи папки с рисунки. Носеше розови, виолетови и слонова кост жилетки, леко щръкнали на закръгленото му коремче. Плъзгаше се като изнервен кънкьор с папките за рисунки под мишница. Недоволстваше, когато осветлението на стълбището угаснеше бързо или когато старичкият вече асансьор трудно потегляше. Значително по-младият му приятел си подсвиркваше, прекосявайки фоайето, поздравяваше театрално Ифижени с „добър ден, госпожо“, държеше вратата, за да даде път на възрастните. По всичко личеше, че г-жа Пинарели го харесва. Нито г-н Боасон, нито г-н Леже не й изглеждаха подходящи за описания от Младежа от черното тефтерче наивен плам…
Зое, Жозиан, Ифижени, Джузепе и всички останали нарушаваха спокойствието й.
Прекъсваха потока на мислите й, напираха да споделят душевните си терзания, горести, разочарования, житейски неудачи, които според Ортанс не бяха нищо повече освен отегчителни глупави дрънканици. Жозефин ги изслушваше. За нея беше немислимо да постъпи другояче.
Седнала в хола, Жозиан се окайваше, сладко отхапвайки от ябълковия сладкиш, който бе донесла. Приготвен лично от мен, уточни тя, изваждайки го от голямата белоснежна кърпа, с която го бе покрила. Изправен насреща й, Дю Геклен очакваше да падне някоя троха и за него. Очевидно смяташе, че като стои неподвижно, става невидим и ще успее да обере трохите незабелязано.
На другия ден, 6 май, щяха да отпразнуват третия рожден ден на Младши и Жозиан се бе отказала да приготвя сладкиши за следобедното гости.
— Той си няма приятели! Следобедна закуска без приятелчета е все едно букет само от дръжки на цветя! Никакво настроение. Нямам намерение да каня двамата му преподаватели — истински змии очиларки! Като си помисля само какви рождени дни си представях: с фокусници, разказвачи на приказки, шарени балони и смешни малчугани, които търчат из апартамента!
— Искаш ли да дойда? — попита Жозефин неохотно.
Жозиан не отговори, а продължи да се вайка.
— И какво ще правя отсега нататък, кажи ми? Марсел повече не се нуждае от мен. Вечер закъснява все повече и говори само с Младши… Неговите дни пък са запълнени с уроци и домашни. Обядва сандвич, надвесен над книгите! Дори не ме кара да го изпитвам, за да проверим дали се е подготвил… Всъщност истината е, че няма да мога да се справя! Чака баща си и вечер аз кибича край тях, докато двамата ми любими мъже разговарят. Вече за нищо не ставам, Жо… Животът ми свърши!
— Не говори така — мъчеше се да я разведри Жозефин. — Не е свършил, просто е навлязъл в друг етап, променил се е. Животът никога не тъпче на едно място, той постоянно се променя, трябва да се приспособяваш, ако не искаш да се превърнеш в дебела крава, която преживя все на едно и също пасище!
— Де да бях дебела крава с празна кратуна… — въздишаше Жозиан, дъвчейки ябълковия сладкиш, зареяла поглед в пространството.
— Не можеш ли да си намериш някакво занимание, някаква работа?
— Марсел не иска да се връщам на работа… Чувствам, че не е много навит, не му е приятно. Онзи ден отидох до склада да видя Жинет и на кого попаднах, мислиш? Няма да познаеш! На Шавал! Тършуваше и се правеше на неотразим, по стар навик. Честно да ти кажа, видя ми се прекалено самодоволен и надут. Но той си е такъв! Чудя се дали Марсел го е върнал пак във фирмата. Кълне се, че не бил, но ми се струва странно да се мотае там…
— Прегледай обявите по вестниците.
— Точно сега, с тази растяща безработица! Все едно да ме посъветваш да стана състезателка по фигурно пързаляне!
— Запиши се на някакви курсове.
— Не мога да работя нищо друго освен секретарка.
— Готвиш отлично.
— Късно ми е да чиракувам!
— Защо не?
— Лесно е да се каже — мърмореше Жозиан, въртейки между пръстите си копчетата на розовата си жилетка. — Пък и да ти призная, Жо, няма да издържа, размекнала съм се… Станала съм една дебелана, една издържана жена. Преди бях суха като клечка, борех се с живота.