Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Сега щеше да спи. А през това време на сметката й се трупаха нови и нови провинения, сметката набъбваше. Сама си копаеше гроба.
Телефонът в чантичката звънна.
Той го чу, изненадан. Ортанс Жестоката бе забравила мобилния си телефон в кухнята.
В елегантната чантичка заваляха предложения за работа.
Той нямаше да си мръдне пръста, нямаше да стане.
В осем я чу да се къпе в банята.
Междувременно телефонът звъня още много пъти.
Накрая Жан се размърда, надигна се от канапето, грабна чантичката, извади телефона и прослуша съобщенията.
Поздравления, комплименти, две покани за интервюта за работа… Някакъв тип от „Вюитон“ и още някакъв…
И съобщение от едно момче, някой си Гари, който казваше: „Ортанс, красавице моя, летя за Ню Йорк утре вечер с полета в деветнайсет и десет. Ела с мен. Нали ми каза, че ти предлагали бачкане там. Видях се с баба, току-що излизам от кралския дворец, ха, ха, ха! Тя ще ми поеме наема на жилището и таксите за обучение. Аз ще следвам в Джулиард Скул, ти ще завладееш града. Животът е пред нас! Не ми отговаряй. Просто си кажи «да» и ела! Ще те чакам на летището, купил съм ти билет. Ортанс, не бъди глупава, ела. И чуй внимателно нещо, нещо, което няма да повторя никога повече, освен ако седнеш в самолета до мен: Ортанс, I love you!“.
Момчето изкрещя последните думи и затвори.
Жан Мартен ехидно се усмихна и изтри едно по едно всичките съобщения.
Четвърта част
Два месеца!
Два месеца, откакто обядва с Гастон Серюрие…
Откакто си тръгна на бегом…
Побягна, слаломирайки между колите, продължи на бегом из коридорите на метрото, не седна във вагона, а остана права, облегната на една от страничните седалки, нетърпелива да се прибере вкъщи и да се потопи в разказа от черното тефтерче. Обзета от възбуда да долови отново в неумело описаните преживявания неподправените чувства на юношата, открил любовта, юношата, който се изповядваше, който разкриваше сърцето си. Опитите му да улови погледа на любимия, разтуптяното сърце, притеснението му…
А тя, тя какво свърши за тези два месеца? Прочете и редактира десетина глави, написани от колегите й, написа предговор от десет страници за книгата, посветена на жените, участвали в кръстоносните походи… Слаба работа. Десет страници за два месеца прави пет страници на месец! Висеше с часове пред екрана на компютъра, грабваше лист хартия, надраскваше набързо думите „плам“, „огън“, „въодушевление“, „опиянение“, рисуваше насекоми с мъхести крачета, кръгове, квадрати, розовия нос на Дю Геклен, мътния му поглед на изпечен манипулатор, ръката й спонтанно издърпваше чекмеджето, изваждаше черното тефтерче, обещаваше си, само няколко страници и се връщам при кръстоносците, военните машини, стрелците, жените в доспехи.
Прочиташе една страница, затаила дъх, уплашена. Младежът се отдаваше с открито сърце. Искаше й се да му викне, внимавай, наивнико, не постъпвай необмислено! Не се раздавай, направи крачка назад… Привеждаше се над страницата, взираше се в окончанията на думите, търсейки нещо недописано, изкривено, някакво лошо предзнаменование. Подрязани криле.
Юношата не бе имал време да полети.
Бележникът се бе озовал на боклука. Жалък полет, безкрил порив.
Един въпрос не й даваше мира: кой бе авторът на записките? Обитател от вход Б или вход А? Когато човек се настанява в ново жилище, се интересува дали има азбест в конструкцията, олово в боята, термити, дали квадратурата отговаря на отбелязаната в договора, проверява изолацията, състоянието на електрическата инсталация… И през ум не му минава да се поинтересува в какво състояние са съседите. Дали са в добро здраве, или недотам добро. Дали са наред, или в главите им витаят призраци. Нищо не знае за тях. Бе живяла редом с двама престъпници, без да подозира: Льофлок-Пинел и Ван ден Брок53. Общи събрания на съкооператорите, спорове във фоайето, добър ден, господине, добър ден, госпожо, Весела Коледа и Честита нова година, какво ще кажете, дали да не сменим мокета на стълбището?
Какво знаеше за новите обитатели г-н и г-жа Боасон, Ив Леже и Мануел Лопес? Разминаваха се на входа, вземаха заедно асансьора. Поздравяваха се. Г-н Боасон, непроницаем, студен, прелистваше вестника си. Сякаш си бе глътнал устните. Г-жа Боасон поздравяваше рязко. С пепелявата си коса, събрана в стегнат кок, и яката на блузата с двойно закопчаване напомняше погребална урна. Двамата носеха еднакви палта. Вероятно си купуваха по две. Бежови, с подплата за зимата, и бежови, по-леки, за пролетта. Приличаха си, сякаш бяха брат и сестра. Всяка неделя двамата им синове идваха на обяд. Залепнали по черепа коси, стегнати в сиви костюми, единият силно рус, почти албинос, с щръкнали червени уши, другият тъжен, кестеняв, с топчест нос и промити сини очи. Животът сякаш ги бе подминал. Раз, два, раз, два, качваха се по стълбите, повдигайки високо колене, с чадър, увиснал на ръката. Човек не можеше да определи нито възрастта, нито пола им.
53
Виж „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.