Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Слушам те.
— Просто нямаше как да постъпя другояче…
— Аха, така ли? — попита той с хаплива ирония.
— Ечемикът ми се спука, потече гадна жълта гной, не виждах, сякаш бях ослепяла, окото ми пареше, паникьосах се и веднага отидох до болницата. Наложи се да вися цели три часа, докато някой лекар ми обърне внимание… Постави ми инжекция с антибиотик в дупето, нещо шантаво, конска доза и едва се прибрах вкъщи, бях буквално изцедена, нокаутирана.
Тя свали черните очила и показа зачервеното си подуто око.
— Хм… — изхъмка Никълъс, почесвайки се по врата, чудейки се дали историята с болницата не е някаква измислица. — И не се сети да ми звъннеш…
— Батерията ми беше паднала.
Тя му подаде мобилния си. Той не пожела да провери. Ортанс въздъхна с облекчение. Не очакваше, че толкова лесно ще се хване на въдицата.
— Затова предпочетох да дойда лично рано сутринта, вместо да ти звъня. Предполагах, че ще си… малко сърдит, ядосан.
Тя се доближи до фотьойла на Никълъс, наведе се и прошепна:
— Благодаря, хиляди пъти благодаря… Беше прекрасно! И се получи благодарение на теб.
Той се дръпна раздразнено. Тя потърка зачервеното си око, за да го умили.
— Недей! — извика той. — Ще ти влезе гной в окото, ще стане още по-лошо, може да се наложи да ти извадят окото! Отвратително!
— Ще приемеш ли да вечеряш с една отвратителна девойка? — попита тя, възползвайки се от спечелената точка.
— Тази вечер съм зает.
— Дори ако те помоля настоятелно…
— Ще вечерям с Ана Уинтур.
— Само двамата? — попита Ортанс, шашната.
— Не… не точно. Покани ме на официалната вечеря, която дава в „Риц“. Твърдо съм решен да отида.
— Ще дойда е теб.
— Но ти не си поканена.
— Ще кажеш, че съм ти интимна приятелка. Ще ме представиш.
— Да представя момиче е гноясало око, забрави!
— Ще нося черни очила.
Той се колебаеше. Опипваше възела на оранжевата си вратовръзка. Оглеждаше маникюра си.
— Кажи „да“ — умоляваше Ортанс. — Само кажи „да“ и веднага отивам в болницата да ми бият още една инжекция в дупето, за да мога да се покажа пред хората.
Никълъс вдигна очи към небето.
— Ортанс… Ортанс… Няма мъж, който да ти устои, такъв още не се е родил. Среща в девет в „Риц“. Ще те чакам във фоайето… и се направи красива! Не искам да се срамувам!
— Как можа да го кажеш, нима се съмняваш в красотата ми!
Тя пое към къщи, преливаща от ентусиазъм, като от време на време правеше по някоя танцова стъпка. Докато крачеше из коридорите на метрото, не спираше да си тананика: „Дайте път, личинки, дайте път, гадинки, пуснете ме да мина…“. Не й се наложи да избира, получи всичко. Всичко, че и отгоре! Мъж с жаден поглед и кариера, която набираше скорост…
Гледаше околните със съжаление и леко презрение. Нещастници! Нищожества! Но и с нежност — скоро ще чуете за мен, наострете слух.
За малко да помогне на една възрастна госпожа да пресече улицата, но се сепна навреме.
Седнал на канапето в хола, Жан Пъпчивия дремеше пред телевизора.
Тя прекоси стаята на пръсти.
Отиде в кухнята да си направи чай детокс. Цял чайник, за да прогони снощната умора. Литър и половина освежителен чай с вкус на лимон и ще стана лъскава и красива като кукличка, готова да се изправя очи в очи с великата жрица. Какво поведение да възприема? Трябва да я впечатля, без да я стряскам. Да се облека изискано. Да се среша изискано, да се гримирам изискано. И да бъда единствена, неповторима…
Ще си почина до седем и половина, обмисляйки тоалета си, после ще си взема душ и ще си измия косата, ще се облека и ще взема такси до „Риц“.
Отнесе чайника, забравяйки чантичката си от „Ланвен“ в кухнята, която по американски маниер беше част от хола. Тихо, да не събудя Пъпчивия. Ще се кача в стаята си, тихо като мишле, ще си полегна и ще си представя славното бъдеще, което ме очаква…
Да изживея отново миналата нощ. Гари, Гари…
От гърдите й се изтръгна стон на удоволствие.
Долу в хола Жан Мартен отвори едно око и проследи балеринките на Ортанс, които изчезнаха нагоре по стълбите. Всички съквартиранти беше поканила на представянето, него го пропусна. Скръсти ръце, наведе глава, сви устни в гримаса, убеден, че подобна простъпка крещи за отмъщение, че тя ще си плати скъпо и прескъпо…