Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Беше наясно също, че тя следи банковата му сметка, знае за какво харчи месечната издръжка, която му изплаща. Оценява факта, че той не пръска безразборно парите си, че живее скромно. Много й бе допаднал отговорът му „имам само едно тяло“, когато му бяха предложили две ризи на цената на една. Беше избухнала в смях и за малко да се плесне с длани по бедрата. Нейно величество се смееше от сърце! Тя уважаваше парите. Гари напразно се стараеше да й обясни, че е нормално, че тези пари не му принадлежат, че след като изработеше първите си пари, със законна гордост щеше да си плати сметката в ресторанта, и, стара майко, първият, когото ще поканя, ще бъдеш ти, а тя се смееше развеселена, или ще ти подаря шапка, розова или светложълта, каквито ги обичаш. Кимайки с глава, тя повтаряше, you are a good boy…
I’m a good boy, затова си грабвам шапката и…
Хоп, с едно щракване си запазих място за утрешния нощен полет.
Щрак, щрак. Полетът от деветнайсет и десет за Ню Йорк.
Едно соло на барабаните и господин Гари Уорд се качва на самолета. Място в икономична класа. В последната минута има намаление на цените, всичко се нарежда идеално!
Ще изпрати един имейл на майка си… Да не се притеснява. На Оливър нито дума. Нямаше нужда от никого.
Не искаше да научи как се е озовал в леглото на Шърли.
Странно, много странно, назовах я по име! За пръв път, каза си той и повтори: Шърли, Шърли. Добър ден, Шърли! Как си, Шърли?
Съблече се, взе си душ, сложи си чист слип, свари си черно кафе, препече си две филийки, опържи си яйца на очи с бекон. Невероятно приключение, разсъждаваше той, докато наблюдаваше как крайчето на резена бекон се завива нагоре, цвърчейки в тигана, едва си излязъл с единия крак от детството и веднага се озоваваш в центъра на поредица невероятни случки… Хем страшно, хем възбуждащо. Ще има моменти на подем, в които ще се чувствам супермен, и на разочарование, в които ще се чувствам недоправен, Лондон ще ми липсва… Bye, bye, Шърли! Bye, bye, Дънкан! Hello, Гари!
Тромпетът на Душко му отговори…
Обърна бекона, добави малко масло, за да се запържи до златисто, извади от хладилника бутилка портокалов сок и я надигна. Да живея живота си, както аз го разбирам, да завися само от себе си… Подръпна ластика на слипа. Усмихна се — беше възбуден.
Нощта с Ортанс беше върховна, разкошна.
Изсипа бекона и яйцата в чинията си.
Ще отведе и Ортанс със себе си… Тя му бе споменала, че имала предложения за работа там. Беше казала също, Гари, струва ми се, че… струва ми се, че те… Струва ти се какво, бе попитал той, досещайки се за продължението.
Само дето тя не се бе доизказала!
Просто се бе доближила. Напредваше…
Длъжен бе да признае, че тази нощ беше страхотна… Направо страхотна! Ще й звънна, след като се видя със стара майка.
Поля бекона и яйцата с кетчуп, излапа ги с препечените филийки. Гаврътна кафето. Направи кълбо на килима в салона със смешния надпис „Здравей, слънце“, един смешен килим с огромно жълто слънце на фона на небе със сребърни звезди. Кичозен килим, който бе открил на битпазара в Камдън. Ортанс не можеше да го понася.
Седна на пианото, опита се да изсвири мелодията, която чу преди малко. Едно соло пиано, което го бе разбило. Погали черно-белите клавиши. В Ню Йорк щеше да се наложи да си намери пиано.
Ортанс се събуди. Прочете бележката от Гари. Снощи Шърли не дойде в „Хародс“. Трябва да се е случило нещо важно, за да не се появи. Каква вечер, си каза тя, потъвайки във възглавниците, и какъв успех! Потропа с крака под пухената завивка и си изръкопляска. Браво, Ортанс, браво, момичето ми! И браво на Никълъс, добави тя с половин уста.
Никълъс!
Пред очите й изникна шлиферът от „Бърбъри“ на Никълъс и аплодисментите й секнаха.
Сигурно се беше задавил от ярост.
Налагаше се да го види възможно най-скоро и да му се извини. Прехапа устни, чудейки се какво да му каже и как да се измъкне… Да излъже. Мразеше да лъже. Но в този случай… Няма начин, налага се.
Облече роклята от Азедин Алая, извади изпод леглото черните си балеринки, среса се, изми си зъбите с четката на Гари и отиде в „Либърти“.
С ледено изражение, сърдит, Никълъс седеше сковано на голямото си бюро. Направи знак на асистентката си да ги остави сами. Не протегна ръка да вдигне звънящия телефон, само каза: