Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Чакаме, цял ден чакаме новини. Един-двама мъже влизат в Йорк накуцвайки, с рани, които трябва да бъдат превързани, и казват, че сме имали добра позиция на склона, но снегът затруднил стрелците, и направил невъзможно придвижването на оръдията.
— Винаги му се случва лошо време — отбелязва кралицата. — Това момче Едуард винаги се бие в лошо време. Зад него винаги има буря. Човек би си помислил, че е роден от бурята.
Поднасят вечеря в залата, но почти никой не яде — само слугите, които са твърде стари или твърде немощни, за да бъдат принудени да служат, или са осакатени от предишни битки в служба на кралицата. Поглеждам един слуга, поднасящ храната, който си служи сръчно с единствената си останала ръка, и потръпвам, когато си помислям как някъде в снега моят син, здрав и досега невредим, се изправя срещу връхлитаща конница.
Кралицата седи гордо в центъра на издигнатата на подиум маса, със сина си до себе си, и се храни със завиден апетит. Аз седя начело на масата на придворните ѝ дами и по време на цялата вечеря побутвам някакво рагу из чинията си. Всички, които нямат съпруг, син или брат на бойното поле, наречено Норт Ейкърс, се хранят добре. На нас, останалите, ни призлява от страх.
Следобед от битката започват да пристигат мъже в постоянен поток — онези, които все още могат да ходят. Те разказват за стотици умиращи по пътя за Йорк, хиляди мъртви на бойното поле. Болницата на абатството, болницата за бедни, болницата за прокажени, всички святи убежища и ханове разтварят врати и започват да затягат груби превръзки, да превързват рани и да ампутират крайници. Но най-вече започват да трупат мъртъвци за погребване. Йорк заприличва на костница, през южната порта се точи постоянен поток от мъже, залитащи като пияници, кървящи като заклани телета. Искам да сляза, за да се вгледам във всяко лице, а се боя, че ще видя Ричард или Антъни да отвръщат невиждащо на погледа ми, с лице, отнесено от някоя от онези малки пушки, носени в ръка, или смазано от брадва; но се заставям да седя до прозореца в покоите на кралицата, с ръкоделие в ръцете, като се ослушвам непрекъснато да доловя рева и тътена на приближаваща армия.
Стъмва се; нима битката не е свършила? Никой не може да се бие в тъмното, но камбаните звънят за вечерня, а все още никой не идва да ни съобщи, че сме спечелили. Кралят е на колене в абатството, там е от девет часа тази сутрин, а сега е девет вечерта. Кралицата изпраща камериерите от спалнята му да го доведат от молитвеното му убежище, да го нахранят и да го сложат да си легне. Двете с нея чакаме будни, край гаснещ огън; тя е вдигнала крака върху пътното си ковчеже за накити, пътното ѝ наметало е метнато на стола до нея.
Будуваме цяла нощ, а на разсъмване, в студената светлина на това утро през съвсем ранната пролет, се разнасят тежки удари по вратата на абатството и Маргарет се сепва. Чуваме как вратарят бавно отваря вратата и нечий глас пита за кралицата. Маргарет грабва пелерината си и слиза.
— Събуди краля — казва ми на тръгване.
Изтичвам в покоите на краля и разтърсвам камериерите от спалнята му, за да ги събудя.
— Новини от битката, пригответе негова светлост за заминаване — казвам кратко. — Веднага.
После забързвам надолу към голямата входна зала, и виждам, че пред кралицата стои на колене мъж в ливреята на Клифърд.
Тя обръща към мен пребледнялото си лице и за миг виждам отново изплашеното момиче в сватбения му ден, което отказваше да се омъжи, ако някой не му предскаже бъдещето. Тогава не прозрях това, което се случва сега. Иска ми се да бях успяла да я предупредя.
— Изгубихме — казва тя мрачно.
Пристъпвам напред.
— Съпругът ми? — питам. — Синът ми?
Човекът поклаща глава.
— Не знам, ваша светлост. Бяха твърде много, за да ги видя. Полето бе покрито с мъртъвци, сякаш всички в Англия бяха мъртви. Никога не съм виждал… — Той закрива очите си с ръце. — Някои от тях се измъкваха по един малък мост — казва той. — Хората на Йорк ги последваха и на моста се завърза схватка, а после той се счупи и всички паднаха във водите — Ланкастър, Йорк, всички заедно — и се издавиха, повлечени от тежките си доспехи. Ливадата е покрита с трупове, реката, пълна с тела, тече червена. Снегът пада върху всичко като сълзи.
— Вашият господар — прошепва Маргарет. — Лорд Клифърд.
— Мъртъв.
— Моят военачалник, сър Андрю Тролъп.
— Мъртъв. И лорд Уелс, и лорд Скроуп. Стотици лордове, хиляди войници. Сякаш е последният ден на света, когато мъртвите излизат от земята, но не помръдват. Не се надигат. Всички мъже в Англия са повалени. Войните трябва да свършат сега, защото в Англия не останаха живи.