Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Неопитността на Едуард му струваше скъпо. Заложихме първия капан, той може да продължи към Тоутън и да види какво сме му подготвили тук.
После отново чакаме новини. Кралицата идва в замъка Йорк и двете намятаме пелерините си и се качваме на кулата Клифърд. Армиите са твърде далече, за да видим нещо, а светлината гасне, но и двете се взираме на юг.
— Не можеш ли да пожелаеш смъртта му? — пита тя. — Не можеш ли да го поразиш и убиеш на място?
— Уорик? — питам аз.
Тя поклаща глава.
— Уорик ще стане изменник, зная това. Не, да прокълнеш онова момче Едуард, което се осмелява да нарича себе си крал.
— Не зная как да правя такива неща, и никога не съм искала да знам. Аз не съм вещица, Маргарет, дори не съм кой знае каква гадателка. Ако можех да сторя нещо точно сега, щях да направя сина си и съпруга си неуязвими.
— Аз бих проклела Едуард — казва тя. — Бих го поразила.
Мисля си за момчето, което е на годините на сина ми, красивото златокосо момче, най-голямата гордост на херцогиня Сесили. Спомням си избухването му в Кале, но и бързият прилив на срам, когато му казах, че сме опазили майка му. Спомням си го как сведе глава над ръката ми пред покоите на кралицата в Уестминстър.
— Изпитвам симпатия към него — казвам. — Не бих му пожелала злото. Освен това, сигурно някой друг ще го убие, изпълнявайки волята ви, преди денят да изтече. Бог знае, че вече бяха убити достатъчно хора.
Тя потръпва и вдига качулката си.
— Ще завали сняг — казва. — По това време на годината е късно за сняг.
Влизаме в абатството за вечеря и кралят я въвежда през голямата зала, пълна с хората от неговата свита.
— Писах на Едуард, граф Марч — казва той с пискливия си глас. — Поисках примирие за утре. Цветница е, невъзможно е той да възнамерява да води битка на Цветница. Това е денят на влизането на Нашия Господ в Йерусалим. Той сигурно ще иска да се отдаде на молитва. Всички ще се молим в такъв свят ден, такава е Божията воля.
Кралицата се споглежда бързо с мен.
— Той отговори ли? — питам.
Кралят свежда унило очи.
— Съжалявам, но той отказа примирие — казва. — Готов е да се изложи на опасностите на войната в същия ден, когато Нашият Господ влезе в Йерусалим. Едуард смята да потегли в битка в същия ден, когато Нашият Господ е влязъл в свещения Си град. Трябва да е много закоравял млад човек.
— Той е много лош — казва Маргарет, като прехапва устна, за да скрие раздразнението си. — Но това трябва да е в наша полза.
— Ще заповядам на херцога на Съмърсет да не води битка — казва ни кралят. — Нашите войници не бива да воюват в неделя, не и на Цветница. Трябва просто да не напускат строя, за да покажат нашата вяра в Бог. Ако Едуард нападне, трябва да обърнат другата буза.
— Трябва да се защитим — казва кралицата бързо. — А Бог ще ни благослови още повече, задето сме се защитили срещу такова безбожно деяние.
Кралят размишлява.
— Може би Съмърсет трябва да се оттегли до понеделник?
— Той има добра позиция, ваша светлост — казвам внимателно. — Може би ще е добре да изчакаме и да видим какъв ще бъде изходът. Вие предложихте свято примирие — това трябва да е достатъчно.
— Ще попитам епископа какво мисли — казва кралят. — А тази вечер ще се помоля за напътствия. Ще се моля цяла нощ.
Кралят се отдава на бдение в манастирската църква, монасите от абатството влизат и излизат от голямата църква, докато той се моли. Лягам си, но и аз съм нащрек; не мога да спя от мисли за Ричард и Антъни, навън на студа през цялата тази нощ, докато северният вятър навява сняг, а ги очаква битка утре, в свят ден.
На сутринта небето е натежало и бяло, сякаш облаците са притиснали самите стени на града. Около девет часа завалява сняг, едри бели снежинки се вихрят в шеметни кръгове и се разстилат по замръзналата земя. Градът сякаш се сгушва под снежинките, които падат все по-нагъсто и по-нагъсто.
Отивам в покоите на кралицата и я намирам да крачи из тях, пъхнала длани в ръкавите си, за да се топли. Кралят се моли в абатството, тя нарежда вещите им да бъдат опаковани отново.
— Ако спечелим, ще потеглим към Лондон, и този път ще ми отворят портите. В противен случай… — Тя не довършва изречението, и двете се прекръстваме.
Отивам до прозореца. Едва виждам градските стени, снегът е заслепяващ, снежна виелица бушува навсякъде. Засланям очите си с ръка, в паметта ми възкръсва видение на битка нагоре по заснежен склон, но не виждам знамената, и когато снегът почервенява, не знам чия кръв обагря в червено кишата.