Повелителка на реките

За миг ми е трудно да възразя. Аз също съм мислила, че не искам в живота си нито кралица, нито крал, нито принц. Но кой би дошъл на тяхно място?

— Тя е кралицата на Англия — казвам рязко.

— Тя ще ни донесе гибел — отвръща той горчиво. — А кралят е просто един блажен безумец. Що се отнася до принца, той въобще не е негов син. Съжалявам, лейди Ривърс, наистина съжалявам. Но не мога да отворя портите пред кралицата, нито пред който и да било от нейния двор.

Разнася се вик и тропот на тичащи крака, които наближават към портата. Войниците зад мен стисват оръжията си и чувам как Ричард нарежда: „Спокойно!“, докато Антъни бързо пристъпва да застане до мен, с ръка върху дръжката на меча си.

Един мъж изтичва до кмета и зашепва настойчиво в ухото му. Той се обръща гневно към мен, с пламнало от ярост лице.

— Знаехте ли за това?

Поклащам глава.

— Не. Каквото и да е то. Не знам нищо. Какво се е случило?

— Докато ние стоим тук и си говорим с вас, кралицата е изпратила войска да нахлуе в Уестминстър.

От тълпата се надига гневен рев.

— Задръжте редиците, спокойно! — крещи Ричард на нашите стражи. — Сгъстете се!

— Не знаех — казвам бързо на кмета. — Кълна се в честта си, че не знаех. Не бих ви предала така.

Той поклаща глава, загледан в мен, и казва:

— Тя е вероломна и опасна, и ние не я искаме вече. Използвала ви е, за да отклони вниманието и да се опита да превземе града със сила. Тя е вероломна. Кажете ѝ да си върви и да вземе със себе си и войниците си. Никога няма да я приемем. Накарайте я да се махне, херцогиньо, помогнете ни. Отървете се от нея. Спасете Лондон. Отведете кралицата от прага ни. — Той ми се покланя и се обръща рязко. — Херцогиньо, разчитаме на вас да ни избавите от вълчицата — изкрещява той, минавайки тичешком през голямата порта. Стоим в редици, докато стражите блъскат големите врати на Олдгейт и ги затварят, затръшват ги силно в лицата ни, а после чуваме как резетата се спускат с трясък.