Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Сър… — започна Уийз, но Хенри го прекъсна:

— Не ме наричайте „сър“ и недейте да се пените. Нямате насреща си някой пършив памукоберач, загубил ума и дума от страх. Не искам да правим скандал, чувствата ми не са достатъчно засегнати. Искам да уредим развода.

— Защо поставяш въпроса по този начин? — разплака се Шупет и премина на френски. — Не можеше ли да поговорим насаме за това, щом смяташ, че съм толкова виновна пред теб?

— Почакай малко, то може да се уреди и сега — каза Уийз. — Шупет наистина иска развод. Животът с вас не й харесва и единствената причина, която я е задържала, е нейният идеализъм. Вие може да не забелязвате това, но то е вярно — тя не можеше да се реши да разруши семейството си.

— Много трогателно. — Хенри погледна Шупет с тъжна наслада. — Но да се върнем на фактите. Искам да приключа с тази работа, преди да се върна във Франция.

Уийз и Шупет отново си размениха погледи.

— Би трябвало да няма усложнения — каза Уийз. — Шупет не иска и цент от парите ви.

— Зная. Това, което иска, са децата. Отговорът ми е: няма да ви дам децата.

— Ама че безобразие! — извика Шупет. — Нима можеш да допуснеш дори за миг, че ще се откажа от децата си?

— Какво сте намислили, Марстън? — запита Уийз. — Да ги върнете обратно във Франция и да ги направите емигранти като себе си?

— Не точно това. Те са записани в училището „Сейнт Реджис“, а след това в Йейл. И нямам намерение да им забранявам да се виждат с майка си, когато тя пожелае това — ако съдим по изминалите години, няма да бъде често. Но възнамерявам да поема изцяло законното им настойничество.

— Защо? — попитаха двамата едновременно.

— Заради дома ви.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— По-скоро бих ги пратил да учат занаят, отколкото да ги оставя да бъдат възпитавани в дом като този, който вие с Шупет ще си създадете.

Настъпи кратко мълчание. Неочаквано Шупет хвана чашата си, плисна съдържанието й върху Хенри и се строполи върху люлката, ридаеща горчиво.

Хенри изтри лицето си с носна кърпа и се изправи.

— Страхувах се от това — каза той, — но струва ми се, че достатъчно ясно ви изразих становището си.

Той се качи в стаята си и легна на леглото. През хилядите безсънни часове на изминалата година беше премислял как да задържи синовете си, без да предприема юридически мерки спрямо Шупет. Знаеше, че тя иска децата, защото без тях щеше да бъде съмнителна, дори declassee64 за семейството си във Франция, но със своето чувство за обективност, характерно за старата генерация, Хенри приемаше този мотив като напълно законен. Освен туй майката на неговите синове не биваше да бъде засегната от обществен скандал — именно това правеше заплахата му днес следобед безсилна.