Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Огънят й се нагорещяваше все повече и костите му стенеха, докато по челото му избиваше пот. Въпреки това Едион зае нова позиция, надничайки да се увери, че баща му и Фенрис са направили също отвъд наводнената равнина, и се прицели към илкените, бягащи от стръвните пламъци. Всяка стрела се бореше.
Пепел се сипеше от небето като бавен, гъст сняг.
В мига, в който силата на Елин започна да стихва, лед и вятър избухнаха над главите им.
На местата, където допреди секунди златисточервени пламъци бяха топили легиона на Ераван, сега Дориан и Роуан сееха смърт.
Илкените още държаха фронта, досущ като тъмно петно, трудно за отмиване.
Елин продължаваше да гори. Едион дори не я виждаше в жаркото ядро на магията й.
Но такава сила несъмнено си имаше цена.
Братовчедка му познаваше по рождение тежестта на короната и магията си. Още в юношеството си беше изпитала самотата, която и двете носеха. И това изглеждаше като достатъчно наказание, но... несъмнено щеше да плати и друга цена.
Безименна е цената.
Прозрение замъждука в дъното на съзнанието му, но все още твърде смътно. Той изстреля предпоследната си стрела право между очите на един подивял илкен.
И лека-полека изкованата им от мрак защита срещу магията рухна под ударите от лед, вятър и огън.
Тогава Белотрън закрачи към огнената буря, вихреща се на петнайсетина метра от тях. Към Елин.
***
Лоркан държеше Елида прикована към земята, влагайки всяка сянка, всяка капка тъмнина в щита си. Пламъците бяха толкова горещи, че потта от челото му капеше върху копринената й коса, разстлана по зеления мъх. Блатните води край тях кипяха.
Кипяха. Сварени риби изскачаха на повърхността им с корема нагоре. Тревите изсъхнаха и се подпалиха. Целият свят се превърна в царство на огъня без край и начало.
Раздраната, тъмна душа на Лоркан се стрелна назад и зарева в тон с жарката песен на силата й.
Елида вкопчи юмруци в ризата му и зарови лице в шията му, а той стисна зъби, за да понесе мощта на огнената стихия. Но не беше само огнена. Усети вятър и лед. Две други всепомитащи магии се бяха присъединили към нейната и заедно покосяваха илкените. Отслабваха неумолимо щита му.
Вълна след вълна магиите им брулеха неговата. Нечия по-слаба сила вече щеше да е рухнала от напора, щеше да се е опълчила, вместо да склони глава пред бурята.
Ако Ераван успееше да сложи нашийник около врата на Елин Галантиус... всичко щеше да приключи.
Да подчини на волята си такава жена, такава сила... но дали един нашийник би успял да я овладее...
Усети раздвижване сред пламъците.
Белотрън крачеше бавно през врящите блата.
Огънят се изви около купола на щита му и леденият му вятър образува малки вихрушки в стихията.
Само безумец би влязъл в такава буря.
Илкените падаха ли, падаха мъртви, бавно и с много кръв, изоставени от тъмната им магия. Онези, които опитваха да избягат от огъня, леда и вятъра, умираха от стрели. Другите, които успяваха да кацнат, намираха смъртта си в засади от нокти, зъби и люспести опашки.
Бяха се възползвали докрай от предупреждението му. А фактът, че илкените бяха скочили толкова лесно в капана им...
Роуан достигна кралицата в сърцето на блатата тъкмо когато пламъците й угасваха. Когато собственият му вятър стихваше и струи безпощаден лед поразяваха малкото илкени, лутащи се из небесата.
Пепел и лъскави късчета лед се сипеха като сняг; живи въглени танцуваха между обгорелите останки от илкените. Оцелели нямаше. Нито един.
Лоркан не смееше да вдигне щита си.
Дори когато принцът стъпи на малкото островче, където стоеше кралицата. Дори когато Елин се обърна към Роуан и единственият пламък, който остана, беше огнената корона на главата й.
Продължи да гледа безмълвно как Роуан плъзва ръка през кръста на кралицата си, а с другата обгръща едната страна на лицето й и я целува.
Искри просветнаха в разпуснатите й коси и тя обви с ръце врата му, притискайки се към него. Златна корона от пламъци се появи върху главата на Роуан – същата като онази, която Лоркан беше зърнал в Миствард.
Познаваше Белотрън. Знаеше, че принцът не ламти за власт, каквато повечето безсмъртни преследваха. По всяка вероятност щеше да обича тази жена, дори да беше най-обикновена. Но дарбата й...
Пустеещата душа на Лоркан усети притегателната сила. И веднага я намрази.
Заради нея Белотрън бе минал през огъня; заради нея Фенрис вече прекосяваше равнината като сомнамбул, вперил цялото си внимание в преплетените им тела.
Елида се раздвижи под него.
– Свърши ли се?
Като се имаше предвид с какъв плам кралицата целуваше принца, не знаеше как точно да й отговори. Но я остави да се изниже изпод него и да стане на крака, за да види двете фигури на хоризонта. Той застана до нея.