Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Денил погледна Фаранд. Младият магьосник не беше проговарял през последния половин час. Досега просто доверчиво следваше Денил.
— Трябва да се срещна с един приятел – отвърна той.
— Но бившият ви Върховен повелител каза, че трябва да напуснем града.
— Да – кимна Денил. – Каза също, че ичаните са в двореца. Трябва да се срещна с Тайенд сега, докато още имам възможност. Освен това той ще ни даде и някакви обикновени дрехи.
— Тайенд? Той е в Имардин?
— Да. – Денил провери съседната улица и установи, че е празна. Когато зави зад ъгъла, Фаранд го последва. Имението, в което бе отседнал Тайенд, се намираше само през десетина къщи. Денил почувства как пулсът му се ускорява.
— Но той не присъстваше на Изслушването – каза Фаранд.
— Не, пристигна преди няколко дни.
— В много неподходящ момент.
Денил се засмя.
— Определено.
— И защо не си тръгна с останалите?
Почти бяха стигнали до къщата. Денил се замисли за отговор на този въпрос. „Защото Тайенд има някакви щури идеи, че може да ми помогне да оцелея в битката. Защото не иска да посрещна сам унищожаването на Гилдията. Защото го е грижа повече за мен, от колкото за собствената му безопасност”.
Денил въздъхна.
— Защото не разбира колко са опасни ичаните – отвърна той на Фаранд. – И аз не успях да го убедя, че немагьосниците също се намират в голяма опасност. Всички елийнци ли са толкова твърдоглави?
Фаранд тихо се засмя.
— Доколкото знам, това е национална черта.
Стигнаха до вратата на къщата. Денил извади ключ, посегна към ключалката... и застина.
Вратата беше отворена.
Той стоеше, впери поглед в процепа между вратата и рамката, и сърцето му внезапно се разтуптя. Фаранд го докосна по рамото.
— Посланик?
— Отворено е. Тайенд никога не би оставил отключено. Някой е бил тук.
— Тогава трябва да се махаме по-бързо.
— Не! – Денил си пое дълбоко дъх и се обърна към Фаранд. – Трябва да разбера дали е добре. Можеш да дойдеш с мен или да изчакаш някъде, докато се появя, а можеш и сам да напуснеш града.
Фаранд погледна към имението. Въздъхна дълбоко и изпъна рамене.
— Ще дойда с вас.
Денил бутна вратата. Гостната беше празна. Той бавно и предпазливо се промъкна в къщата, проверявайки всяка стая, но не откри никаква следа от учения, освен пътническия му сандък в една от спалните и няколко празни чаши от вино.
— Може да е отишъл да потърси храна – предположи Фаранд. – Ако изчакаме, току-виж се върнал.
Денил поклати глава.
— Не би излязъл навън, освен ако не е бил принуден. Не и днес.
Той влезе в кухнята и видя на масата полупразни чаша и бутилка вино.
— Има ли място, което да не съм проверил?
Фаранд посочи към вратата.
— В мазето?
Вратата водеше към стълбище, което се спускаше до голям склад, пълен с бутилки и храна. Стаята беше празна. Денил се върна в кухнята. Фаранд посочи полупразната чаша с вино.
— Тръгнал е набързо – промърмори той. – От тази стая. Ако аз седя тук и нещо ме накара бързо да изляза, къде бих отишъл? – Той погледна към Денил. – Най-близко се намира входът за прислугата.
Денил кимна.
— Значи излизаме през входа за прислугата.
Земите на Гилдията бяха толкова пусти и тихи, сякаш бе периодът на лятната почивка. Даже твърде тихи. Дори през няколкото седмици, когато занятията приключваха и повечето магьосници използваха възможността да посетят семействата си, тук никога не беше ставало толкова тихо.
Когато Ротан влезе в Университета, той се зачуди дали идването му тук бе добра идея. През цялото си пътуване до Имардин магьосникът не се беше замислял какво ще прави, когато се озове в познатата обстановка. Но след като вече беше пристигнал, той установи, че на сградите им липсва очакваното усещане за безопасност, което го беше привлякло тук.
От съзнанията на жертвите на Карико той бе разбрал, че за последен път Гилдията се беше изправила срещу ичаните пред двореца. Бяха убили един сачаканец, но това ги беше изтощило докрай. Следващите жертви на Карико бяха дворцовите стражници, затова Ротан предположи, че ичаните все още се намират в центъра на града. Къде биха отишли, след като превземат двореца? Ротан се спря на входа на Голямата зала и кръвта му се смрази.
В земите на Гилдията.
„Болкан го знае – помисли си той. – Той ще накара всички ни да напуснем града. Ще поиска да се съберем на друго място, да възстановим силите си и да започнем да планираме възвръщането на Имардин. Трябва да се махна оттук и да се присъединя към тях”.
Ротан погледна към високия таван на Залата и тежко въздъхна Несъмнено всичко това щеше бъде разрушено през следващите няколко дни. Той тъжно поклати глава и се обърна да си върви.